Oshte malko poeziq

[Disorder]

В този свят на несгоди и мъки
Всяка мисъл без тебе боли.
Аз не искам да бъда самотна,
Аз не искам! Не искай и ти.

Няма радост когато мечтите умират
И тягостна скръб на сърцето тежи.
Аз те помня любов и още мечтая,
Аз те помня! Помни ме и ти.

Недей да погребваш вярата в тебе,
Нищо, че всичко днес ни дели.
Аз търся надежда макар и да няма,
Аз я търся! Търси я и ти.

В този свят на несгоди и мъки,
Любовта ми все още гори.
Аз я пазя дълбоко в душата,
Аз я пазя! Пази я и ти.
..........................................

Кафето във чашите вече истина,
Утайка на дъното само горчи.
Уви, любовта от нас си замина
И днес във сърцата ни тихо вали.

Миг на небрежност – и чаши разбити
Черно петно от кафе по килима.
В душите ни болни от мъка пропити-
Горчи любовта дето вече истина.
...........................................

Пропилени мечти зад гърба ни,
Чувства стари-отдавна истинали.
Вече няма какжо да си кажем,
Любовта се превърна във минало.

Днес боли, а не знаем защо
И се чудим къде сме сгрешили.
Непознати сме двамата с теб,
А тъжиме сред кротко безсилие.

Не изричай изтъркани думи,
Няма смисъл от още лъжи.
Стига вече мъчителни спомени
И без друго сърцето кърви.

Просто тръгвай и аз ще си ида,
Без да гледам със жалост назад.
Любовта помежду ни истина,
Свърши с нея и нашият свят.

Пропилени мечти зад гърба ни,
Стари рани, които кървят.
Вече няма какво да си кажем,
Твърде много словата горчат.
............................................

Имам нужда от мъничко нежност,
Имам нужда от твойте очи.
Две морета от синя безбрежност,
А във тях любовта ми горчи.
Имам нужда отново да чувствам,
Да протягам ръце към звездите.
Искам пак да те имам до мен,
Да съм с тебе до края на дните.
Имам нужда от толкова малко,
Днес усмивка ми стига дори,
За да бъда безкрайно щастлива,
И душата да спре да боли.
Имам нужда... само от тебе.
Погледни ме за миг, обич моя.
Аз те чакам самотна отвън.
Позволи ми и пак ще съм твоя.
.............................................

Преди време имаше обич,
Днеска спомен от сива тъга.
Не желаех.... но ти си отиде,
И останах безкрайно сама...

Преди време беше до мен,
Днес е тъжно, защото не си.
Аз обичах... а ти ме предаде
И сега във душата боли.

Преди време ти беше всичко,
Днес си белег от минала рана.
Аз те исках... но ти не разбра
И добре е, че не остана.
..........................................

[white_chik]

Харесват ми,много даже.Първото обаче най-много особено стихът,с който завършваш строфите,много е добро

[strange__]

Страшно хубави са! Браво

[ateto]

Mnogo sa gotinki! Bravo!

[sherry]

Харесват ми стиховете ти. Вложила си много чувства в тях. Това е най - важното. Само искам да ти обърна внимание на правописна грешка, която много ме дразни, защото из много форуми виждам, че масово е допускана!!

Имам нужда от мъничко нежност,
Имам нужда от твойте очи.

Трябва да е "твоите", не твойте, поне аз така мисля

[Disorder]

Благодаря за отговорите на всички, както и за критиката. Относно правописната грешка, нарочно съм го написала с "й", за да не се загуби благозвучието. Предполагам, че в повечето стихове които си чела има по някоя такава дума, умишлено написана неправилно. Но все пак е хубаво да има и малко критика, иначе едва ли ще можем да забележим сами грешките си. Благодаря ти.

[Disorder]

След всеки изгрев идва мрак,
След всяка радост – тиха болка.
След теб валя. И пак и пак
дори не помня точно колко.

След тебе се оказах в пъкъла,
Окаяна и неразбрана.
След всяка обич идва мъката,
След тебе нищо не остана.

[Disorder]

Студена декемврийска нощ,
В която тебе пак те няма.
Стрелките сочат полунощ,
А аз те чакам неразбрана.

И все си мисля, може би
Не съм те срещнала когато
е трябвало да бъдеш ти
лъчът във мойто сиво лято.

Но ще те търся по света,
За твойте длани ще мечтая
и в неговата красота,
Накрая ще те разпозная.

За да разцъфне любовта-
Наместо вихрите студени,
ще никнат пролетни цветя,
когато ти стоиш до мене.

[|SpiRit|]

Хубави са.Даже много.

Преди време ти беше всичко,
Днес си белег от минала рана.
Аз те исках... но ти не разбра
И добре е, че не остана.

Едиснтвенната ми критика или по скоро съвет . . .
Няма ли да звучи по-добре така :

Преди време ти беше всичко.
Днес си белег от минала рана.
Аз те исках,но ти не разбра.
И се радвам,че стана така.

[Disorder]

Хубави са.Даже много.

Преди време ти беше всичко,
Днес си белег от минала рана.
Аз те исках... но ти не разбра
И добре е, че не остана.

Едиснтвенната ми критика или по скоро съвет . . .
Няма ли да звучи по-добре така :

Преди време ти беше всичко.
Днес си белег от минала рана.
Аз те исках,но ти не разбра.
И се радвам,че стана така.

Радвам се да видя най-сетне критики В този случай обаче се римуват 2 и 4 ред, а ако го променя както предлагаш ще се римуват 3 с 4 т.е. ще се промени структурата на цялото стихотворение. Благодаря ти все пак, че изобщо си отделил време да го прочетеш.

[bawdy talk]

Браво много са добри и римите ми харесват,всичко е супер =D>

[sladoled]

Много ми харесват стихотворенията ти!Не променяй нищо, така са по- добре. Прати ми на лични ако имаш други, моля те.

[Disorder]

Добре И благодаря за милите думи.