Егати, мразя ви! Мразя ви, мразя ви, мразя ви! Сега като прелиствам темата и виждам колко сте забегнали към харда и сега се чувствам хипер лейм с разказчето си! Ама на ви го, да му се смеете..

---

Бях се запознал с нея на алеята край плажа. Снежана, на която винаги викам Ана. Беше от онези пролетни вечери, когато, след изтощителното бягане, просто се разхождаш, унесен в хрущенето на пясъка, покриващ асфалта под краката ти. Когато умората приятно се разлива по цялото ти тяло, оставяш мислите ти да блуждаят по повърхността на матовозеленото море и наблюдаваш залеза. Беше от вечерите, когато се чувстваш щастлив.

Тя стоеше на края на алеята, там, където пътят се извиваше нагоре със стръмен наклон и отново се завръщаше към забързания, шумен град. Но тук все още цареше тишина. Поспрях близо до нея, докато и последният огнен лъч престана да хвърля пламъците си върху водата и всичко бавно започна да посивява. Всъщност, дори не осъзнавах, че там има някой. Бях се отделил в малкия си собствен свят, където слънцето залязваше специално за мен и никой друг.

Стресна ме скърцане на метал. Когато обърнах глава, видях слабото момиче в инвалидна количка да се опитва да изкачи баира. Объркан, останах на място да я наблюдавам, как слабите й бели ръце насилват колелата да я издигнат малко по-нагоре, опитва се да се задържи, без да пропадне назад. Сламенорусата й коса падаше пред лицето и й пречеше, влизаше в очите й, залепяше се по слепоочията й, изпотени от усилието. За няколко секунди успя да измине няколко метра нагоре, но после количката тръгна надолу, тя се опита да дръпне спирачката и изведнъж всичко се превърна в едно кълбо и момичето се претърколи на земята.

Лежеше по корем, с лице, скрито между двете ръце в прахта на асфалта. Затичах се към нея и приклекнах до едната й страна, разтревожен. По колената и лактите й блестяха ситни капчици кръв, тъмни и страшни на бледата кожа. Беше облечена със светложълта лятна рокля, прекалено ефирна за хладната вечер, разкъсана на места от падането.
-Хей? -само това изскочи на устните ми, докато очите ми изпиваха картината, толкова красива и тъжна едновремено. Раменете на момичето леко потрепваха. -Хей? -повторих малко по-силно и протегнах ръка да я докосна.
-Остави ме на мира! -отблъсна ме тя, без да ме поглежда. Тя плачеше. И сълзите й се смесваха с мръсотията по пътя. Опита се да се изправи, повдигна се на ръце и отново се стовари на земята.
-Нека ти помогна.. -едва промълвих аз.
-Не можеш ли просто да се махнеш!! -извика тя, но дъхът й само вдигна прах и се задави в кашлица.
-Не.. Не мога.
Тя сподави кашлицата си и бавно, мълчаливо ме погледна. Одраното й, измъчено лице беше покрито с мръсотия. И въпреки това беше най-нежното и красиво лице, което бях виждал. Тя не каза нищо, просто се отпусна на земята.

Внимателно я вдигнах на ръце, беше толкова лека и малка в прегръдката ми. Тя скри разплаканите си очи в гърдите ми и нежно ме прегърна през шията. Моята Снежана, която винаги наричам Ана. Тази първа вечер я занесох до къщата й, скрита сред малка горичка в парка до морето.

...

"Исках да видя залеза" -обясни тя просто, когато по-късно я питах за тази наша първа среща. И без никой да я придружи, беше излязла от вкъщи и се спуснала до плажната алея, където я видях.

Оттогава всяка вечер отивах на същото място, по същото време, за да гледаме залеза заедно. След това я връщах у дома. А когато не бягах, минавах по-рано през Ана, вземах я и дълго се разхождахме край морето.

"Не, не съм инвалид" -каза тя един път. Бавно бутах количката й, без да казвам нищо. Тя беше единственият човек, с който можех просто да мълча. Обикновено тя весело разправяше как е минал денят й, какво си е мислила, какво се е случило в последната книга, която бе прочела. Аз нямах времето да чета книги, нито имах жара, с който тя говореше. А и нямаше по-сладък звук за мен от мъничките камбанки в гласа й. "Добре, де" -засмя се тихичко тя. "Инвалид съм, но не за постоянно. Просто оздравявам." Тя се обърна към мен и ме погледна усмихната. "Скоро ще мога отново да ходя!"

...

"Искаш ли да дойдеш довечера у нас?" -няколко пъти бях оставал у тях за вечеря. Родителите й го изискаха, когато почнах редовно да я връщам вкъщи. Но този път, когато отворих вратата на къщата им, вътре беше тъмно. Свих очи, объркан, и светнах лампите. Голямата уютна всекидневна, с красив кристален полюлей, беше изпълнена с масивни дървени мебели. Приличаше на едно от онези имения от камък и дърво, в които се разказват истории за тежки зими и мъже-легенди.

-Родителите ми ще се приберат до час. Тогава, ако искаш, ще вечеряме. -небрежно подхвърли тя.
-Мм, това трябва да е от малките подробности, които няма смисъл да споменаваш?
Тя само се усмихна.
-Страх те е да останеш насаме с малко сакато момиче?
Ухилих й се злобно и я грабнах от количката, завъртайки я във въздуха, беше толкова лека. Тя изписка тихо, но след това ме прегърна силно и започна да се смее. И аз със нея.
-А теб не те ли е страх да останеш насаме с мен?
Ана ме погледна, очите й в онази отсянка на зеленото, която кара дъхът ми да замре, и усмивката й угасна.
-Малко.

Когато я внесох на ръце в стаята й на втория етаж, двамата отново се смеехме. Вече не помня на какво.
-Ще ме мразиш ли много, ако вляза сега в банята и те оставя сам? -банята беше съседна на стаята и я отделяше само една врата.
-По-скоро ще ме е страх..
-О, така ли? -дяволите усмивка. -Е, спокойно, Пухчо ще те пази.
Пухчо беше огромната плюшена мечка, изтегнала се на леглото й. Оставих я на ръба на ваната, намигнах й и затворих вратата след себе си.

Изместих Пухчо в единия ъгъл на голямото меко легло и се отпуснах на него. В стаята беше тъмно и единствената светлина идваше от самотния лунен лъч, процеждащ се през прозореца. Притворих очи и се опитах да вдишам спокойствието с миризма на стари книги, на напоено със смола дърво и на момиче. Можех да остана така завинаги, толкова беше приятно..

Докато от банята не долетя уплашен писък и шум от падане.

Скочих на крака, на един тласък стигнах до вратата и натиснах дръжката
-Добре ли с--!!
Преглътнах. Ана лежеше на земята, гола, с лице към мен. Краката й бяха събрани, дълги бели бедра, а малките й гърди стояха открити пред мен. Бях като зашеметен. Тя ме гледаше с леко отворени устни и страх в очите.
-Аз.. -посочвам към вратата и понечвам да се обърна.
-Не! -гласът й леко трепери, но лицето й е застинало с увереност. -Ш-ще ми помогнеш ли?
Преглъщам и правя крачка към нея. Спирам ръцете си на милиметър от кожата й. Тежкото й дишане ми подсказа, че и тя изпитва същата възбуда и страх като мен. Кожата й още бе покрита с мехурчета пяна. Прегрърнах я и я вдигнах на две ръце, голото й тяло притискащо се към мен. Погледнах я в изумрудените очи, толкова красиви и дълбоки, неспособен да кажа нищо. После, като в някой евтин филм, тя се надигна и ме целуна.

Когато устните ни се отлепиха, бях останал без дъх. Усещах кръвта да бушува в главата ми, по същия начин, по който бушува, когато си на края на силите си след километри тичане. Но този път бе различно, толкова по-различно! Гърдите й се притискаха към моите, ръцете й рошеха косата ми, устните й покриваха лицето ми с целувки. Усещах възбудата да се надига в мен. Както я държах в ръце, зарових лице между гърдите й и поех зърното й в устата си. Ана изстена и ме прегърна още по-силно.

Нежно я положих във ваната и взех слушалката на душа. Когато топлата вода докосна за първи път тялото й, тя отрони тиха въздишка. Галех кожата й, отмивайки пяната, докосвах шията й, рамената, гърдите.. Стегнатия й корем.. След това насочих струята към краката й.. Леко масажирах стъпалата й, после по-нагоре, прокарах бавно ръка по бедрата й..

Дишането на Ана се бе учестило, тялото й потрепваше от удоволствие при всяко мое докосване и само откриваше следващата част от пътуването ми. Когато достигнах до върха на бедрата, тя леко сви крака. Погледнах лицето й - беше прехапала долната си устна, а в тъмните й очи й се бореха страст и страх. Наведох се над нея и я целунах. Езиците ни се вплетоха един в друг, тя силно ме стисна в прегръдките ми и когато ръката ми отново се спусна надолу, тя разтвори колена.

Пръстите ми леко погалиха устните й, след това ги разтвориха и нежно, бавно започнаха да изпращат вълни на удоволствие. Усетих как дишането на Ана се изравни с движенията ми и тя леко застена. Когато топлите й любовни сокове покриха пръстите ми, внимателно прокарах в нея показалеца си. В гърба ми се забиха ноктите й и тя притисна глава към рамото ми.

"-Да спра ли?"
"-Не.. недей.. толкова е хубаво.." -гласът й беше слаб, а в крайчетата на очите й блестяха сълзи, но само кимнах и продължих.

Скоро показалецът ми влизаше дълбоко в нея, влажен и притискан от стените й и аз внимателно вкарах и средния си пръст. Ана изстена, но не каза нищо. Бавно, плъзгане след плъзгане, тя се отпускаше, дишането й се учестяваше, по лицето й изби руменина.. И моите движения се забързаха, завъртах пръстите си в кръг, така че да я усетя цялата. Възбудата й преливаше в мен, бях твърд, напрегнат, толкова близо до оргазма, колкото бе тя. Горещият й дъх пареше ухото ми, пръстите й се заравяха до болка в гърба ми, притискаше тялото си към мене, заключила галещата ми ръка с колена, така че да не мога да се отделя от Там. "Да.. да..", шепнеше тя, тазът й започна бързо да се надига, гърбът й се изви в дъга и изведнъж всичко за нея изчезна в белота.

Когато Ана пак можеше да разсъждава, тя силно ме прегърна и едва чух нейното първо "Обичам те."

С топла струя вода измих внимателно женствеността й и пръстите си, по които бе полепнало нещо лепкаво и тъмно като кръв. Беше ми трудно да я погледна в очите, но тежкият й поглед не се отделяше от мен. Чувствах го, все едно беше нещо материално. Обгърнах Ана с хавлията й и я вдигнах на ръце. Когато я поставих на леглото, понечих да се отдръпна. Не знаех какво да кажа. Не знаех какво да направя. Но тя ме хвана за ръката. "Искам да бъда твоя." -каза тя.

Толкова просто. Като любовта ми към нея.

Тя ме придърпа към себе си и устните ни отново се впиха едни в други. Отпуснах се на леглото до нея и зарових пръсти в косите й. Ръцете ми пробягнаха по гърба й, по бедрата й, малкото дупе.. Стиснах го с длан и го притиснах към себе си, към твърдостта ми. Тя изстена в целувката ни и леко се отдръпна, поглеждайки ме в очите. Усетих нежните й пръсти да разучават тялото ми, но не можех да отделя поглед от съвършените зелени пламъци, които ме изгаряха. Любопитсво, сласт, възбуда се сменяха в тях, докато ръцете й откриваха гърдите ми, корема, пъхват се под дрехите, усещат горещата ми кожа и после се мушват под бельото ми.

Когато ме докосна, не можах да сдържа стона си на удоволствие. Дланта й ме обгърна, погали ме, а тя се наслаждаваше на всяка моя реакция. "Съблечи се", изкомандва тя тихо, но строго. Аз изпълних.

След това се отпусна отгоре ми, докосвайки ме с най-съкровеното си място по главичката, и бавно се отърка в мен. Възбудата беше непоносима, убиваща всякаква логика, всякакви мисли, оставяйки в нас само едно-единствено желание.

Завъртях я така, че аз да съм отгоре и я погледнах, опиянен от смелостта си и ужасен от съмнението, че тя ще ми откаже. Но Ана само кимна. Страстно я целунах и, горещ и твърд, бавно проникнах в нея. Главичката ми леко се хлъзна, преодолявайки съпротивлението на устните й, и проникна в нея. Тялото й се напрегна и аз се спрях, неможещ да реша да продължа или да прекъсна. Тогава тя положи длани на таза ми и леко го натисна към себе си. Следвайки движенията й, бавно навлязох в нея, изпълващ я, тръпнещ от удоволствието, което се разливаше по мен. Усещах вътрешността й, стените й се търкаха в члена ми, покриващи го с лепкава влага. Тя не можеше да движи долната част от тялото си и любенето беше странно, извратено. Лицето й, толкова пълно с живот, завладяно от удоволствието, и неподвижните крака.. Забързах движенията си, прониквайки дълбоко, докосвайки края й. Стоновете й се учестиха, по тялото й плъзна горещина, а мускулите й се свиха около пениса ми, притискайки го сладко от всички страни. Струйка от любовните й сокове се стичаше надолу по ствола ми върху чаршафите и стаята се изпълни с неприлични мляскащи звуци.

"Господи.. толкова е хубаво.. по-хубаво от.. близо съм.. близо съм!"

В мига, в който не можех да издържа повече, тя заби зъби в рамото ми, прегръщайки ме силно и горещата ми сперма я изпълни, погали стените й и преля, леко покапвайки навън.

"Не ме пускай"-прошепна тя.
"Няма", отговорих аз. "Защото те обичам."

...

Две години по-късно тя наистина проходи. Все още, по залез слънце, отивам на мястото, където се срещнахме за първи път. Но нея я няма вече. Къде е сега ли? Не знам. Разделихме се малко след като оздравя. Не исках да я обременявам със спомени от времето, когато бе прикована към инвалидната количка.. А точно това бях аз. Спомен. Слънцето мята последните си лъчи, оформяйки слънчева пътека, спираща при краката ми. Всъщност, никога не съм обичал залези. Много повече предпочитам изгреви.

Довиждане, Снежана. Моя Снежана, която винаги наричах Ана.

---

Всъщност, оригиналната идея беше просто секс с инвалид ^^ За съжаление, не уцелих кога да го пиша - една част беше между 5 и 7 сутринта след концерта на P.I.F., другата - докато в нашата "двойка" имаше още трима души, които не спираха да говорят и да се разхождат, а третата - в леко романтично настроение.

Получи се доооста софт и без никакви мръсотии, а? Съжалявам, но просто тестото не се оформи така, както го желаех. (е, имал съм и по-фрапантни случаи - един път не си спомнях есето, което писах на изпит по английски и на което получих 25/25 точки; друг път една героиня изведнъж съобщи на главния герой да си гледа работата и аз останах да зяпам с отворена уста.. какво, по дяволите, става тук?! после си промених целия план за страници и страници напред, за да съвпадне с новото положение на нещата)