разбирам те, момиче. аз съм може би един от най-самотните хора на този свят и винаги съм бил такъв. загубил съм всичко, което някога съм обичал и познавал. защо е тази несправедливост? като всички останали хора, аз искам да открия скромно човешко щастие в сърцето на едно момиче. хората казват, че за всичко ще му дойде времето, ами какво ако допуснем възможността, че никога няма да дойде това време, тогава какво?