Много пъти съм споменавала във форума, че имам гадже от дълго време, с което много се обичаме. Или поне аз го обичам... Напоследък нещата станаха невероятно странни. Не мога да определя дали и той изпитва подобни чувства към мен, дали въобще изпитва НЯКАКВИ чувства. В един момент се държи безкрайно влюбено, в следващия изглежда така, сякаш просто си запълва времето с мен. Много ми хареса едно мнение на olive_oil в една тема, че хората бъркат понятията "обичам го/я" и "обичам секса с него/нея" и започнах да се чудя... Дали той е с мен заради факта, че винаги има секс под ръка и дори и по някаква щастлива случайност да си мисли, че ме обича, това да не е така. Говорих с него. Казах му всичко. Казах му, че мисля, че е с мен, защото винаги, когато поиска, получава секс и защото по някакъв начин се страхувам от него. Тоест, не от него, а от факта, че си позволих да го обикна прекалено много и нямам смелост да го зарежа. Подсъзнателно съм приела нещата от мазохистичната гледна точка да ме боли, но въпреки това да съм с него, защото е той...Не ме разбирайте погрешно, знам, че ме обича поне малко. Но дали тази любов не е прекалено слаба? Дали си заслужава да се измъчвам? Имали сме невероятни мигове заедно, продължаваме да ги имаме, но той започва да се държи с мен като с даденост. От всичко, ме е страх най-много от това - да свикне с мен, да приеме, че ще правя, каквото ми каже, а любовта да я няма. Но не знам как да променя цялата ситуация... При разговора ни в мен се промъкнаха някакви надежди, че все пак той ме обича. Че наистина ме обича. Казах му, че нямам сили да продължавам по този начин, че не мога да издържа цялата ситуация. Той се разплака... За някои това може да изглежда тъпо или нещо подобно, но като го видях..това ме смаза. Не предполагах, че ще стане такова нещо, той никога не е плакал за момиче. Каза ми, че ме обича, въпреки че не го показва толкова често. Последните му думи бяха: "Никога не съм го правил..Но сега те моля-моля те да ме обичаш, защото имам нужда от теб и знам, че мога да те направя щастлива. Не ме изоставяй!". Прегърна ме, целуна ме, погледна ме със сълзи в очите и си тръгна. Утре пак ще поговорим. Знам, че вие няма как да знаете дали наистина ме обича. Но ще ви бъда безкрайно благодарна ако ми дадете съвет какво да правя. Не издържам вече. Не мога да спя. Не мога да дишам, сякаш някой ме е стиснал за гърлото и не ми достига въздух, нямам сълзи вече. Просто искам това да свърши - заедно или не, просто цялата болка да се махне...
Благодаря страшно много на всички, които прочетоха темата. Стана по-дълга от желаното...