Толкова много думи напразно ли бяха,
толкова силна обич захвърлена в прахта!
Седем месеца те обичах,а ти накрая ме изигра!
Обичаше ме?Как?На лъжа?
Щом нея искаш отивай аз няма да те спра!
Знай ,че беше всичко,но ти избра така
при нея да отидеш и да я обичаш ти сега.
Но спокойно,мили,аз ще бъда постоянно с теб,
защото нея няма да обичаш така както обича мен!
Ще ме носиш там дълбоко във сърцето
и ще съжаляваш че ме нарани жестоко ,
сложи край на собствените си лъжи
и за това виновен си може би само ти!

И след като му изпратих това написано на едно писмо той ми го върна със всички подаръци който съм му правила.Ето това се казва наглост!?И все пак още го обичам!