Моят свят се е сривал, срина се за 1 минута и не можех нищо да направя!!! Само плачех.Хиляди сълзи на разочарование,болка,срам и страх....никога не се получи нищо между мен и "първата ми любов" (име няма да кажа) и когато осъзнах къде е грешката-намразих себе си повече от всеки друг Страдах повече,от колкото бях предполагала,че мога...живеех,за да видя очите му,усмивката му-НЕГО!Отправях стотици молби това да не е реалност,но уви...той беше с нея!
Познато ми е чувството да ги гледам колко са щастливи заедно,а в мен надеждата да не угасва...познат ми е също погледът му,който казва-"Защо не изрече онези думи,когато трябваше?"....и прегръдките,за които живеех! И ето я моята първа и незабравима ( ) любов...
Така,че не ми говори за мъка и болка,защото знам какво е Макар и най-болезнения ми спомен,това момче е и най-прекрасния.Защото,дори и в най-мъчителната ситуация, има поне един момент,заради кой си заслужава завинаги да я запомниш. И не бих заменила нито една отронена сълза за стотици усмивки...защото сред сълзите е и онзи момент,който и до днес ме кара да се усмихвам