Здравейте тийнчета. Искам да споделя нещо което ми се случва понякога. След като ми се случи вчера вечерта реших да попитам и вас, как преживявате подобни ситуации. Навярно няма човек на които да не му се е случвало. Това състояние аз го наричам минутна любов. Представлява едно харесване, до някаква степен може би и влюбване, което трае само няколко минути и после се забравя най-често. Та вчера беше поредния такъв случай.
Връщах се от урок и зачаках автобусите към Сточна гара на спирката до Малък градски театър “Зад канала”. Както става когато завалят снеговете отдавна нямаше автобус. Представлението беше свършило и спирката беше препълнена с млади хора. Аз се шмугнах под подслона и зачаках автобуса спокойно. Направи ми впечатление една весела компанийка пред мен, която се състоеше от две момичета и едно момче. На качване в автобус №11 с едно от момичетата се сръгахме на вратата, защото и двамата заради качулките си не виждахме нищо с периферното зрение. Аз като един истински джентълмен и направих път да мине преди мене. След това застанахме един срещу друг на колелото на автобуса, там където се съединяват двете части. Когато тя си свали качулката погледът ми се прикова в нея. Беше ослепително красива и чаровна млада жена. Даже от любопитство да чуя за какво си говори с нейните приятели си спрях музиката в mp3 плеара. Обсъждаха пиесата явно. През 5те спирки които пътувах не свалих очи от нея. Личеше си, че беше умно момиче. Представях се колко ли щеше да ми е гот да съм част от нейната компания, да съм с нея, представих си дори и някои други креватни моменти, признавам си. И така докато не съзрях навън бул. Христо Ботев. Точно там трябваше да слизам. Когато се престроих на вратата погледите ни се спряха. Аз й смигнах а тя ми се усмихна. И това беше мимолетното увлечение. Вече почти съм я забравил и ще чакам да се появи другата минутна любов.
Наистина не владея айсбрейкърски стратегии и не мога да тръгна да заговарям непознати момичета. Все още ме преследват угризенията от мнимите ми опити за свалки в миналото. Тогава се представих просто нелепо.
Впрочем Аз съм на мнение , че е по-добре да не предприемаш никакви действия в подобни ситуации, отколкото да направиш нещо и да се изложиш, да паднеш ниско, да изглеждаш нелепо. Колкото и да си галантен винаги има риск това да се случи.
Моят любим телевизионен водещ Кембъла, твърди, че не е срамно да си поискаш. Най-срамно било да седиш отстрани да плакнеш очи и да събираш материал за нощния живот. Можело понякога и да удариш на камък, да изядеш шамарите, но така трупаш опит и се учиш от собствените си грешки. Кембълчето допълни, че ако се пробваш със 100 поне една ще върже, но ако опиташ с 200, две какво ще ги правиш?
Колкото и да ГО уважавам като човек и като професионалист съм на противоположно мнение. Адски тъпо е да си хванеш тая с която стане. Направо ми се струва животинско. Или пък да сваляш наляво надясно изглежда доста нелепо отстрани.
Я разкажете за вашия опит в “Минутната любов” когато някои ви направи впечатление в автобуса, по улицата или в дискотека? Как реагирете?
Кое мнение споделяте за такива казуси, моето или на Кембъла?
Благодаря ВИ!