Мисля,че наистина пропуснах нещо важно.
Аз съм толкова "смазана" точно заради това.Знам,че той постъпи правилно.Знам,че всичко,което направих беше грешка...И всичко това...Знам.И точно заради това сега съм толкова зле.Защото знам за какво приятелство става дума,знам че аз съм никой пред тяхното приятелство
Дотук добре- това е истина...Обаче щеше да е лесно ако не го обичах.Казах ви,обичам за пръв път и разбрах наистина колко е...прекрасно да обичаш.bungle го каза- попита как съм могла да издържа тази връзка 5 месеца,без да обичам човека- просто търсех обич във всичко...във всяка капчица привличане и привързване- защото знаех,че трябва да го обичам,обаче не знаех кога ще позная чуството.И именно...Когато познах чуството беше късно.Защото чуството не беше към него и вече нищо не можеше да се оправи.
Всъщност имам нужда точно он думи като тези, а не "Спокойно,миличка", защото от тези думи не ми става спокойно.Определено се чуствам по-добре като знам че в цялото това мазало от чуства и събития...Поне тяхното приятелство остана...А както се научих да обичам,така ще се науча и да не обичам...Благодаря ви...