Разбирам как се чувстваш и ЗНАМ какво е да си далече от човека, когото обичаш (1166km...) ...постоянно да си мислиш за двете седмици, които ще прекарате заедно...и после да те смазва мисълта за времето, в което отново ще сте разделени...да се прибираш "вкъщи" с единствената мисъл как ще включиш компютъра и може би ще му чуеш гласа...

(За жалост знам и какво е той да не те обича така, както ти него...чудиш се какво ви крепи и държи "заедно" и се свиваш от страх, че всеки миг може да се разпадне...)

Радвай се, че любовта ти е споделена. Връзка от разстяние е трудна и мъчителна, но не и невъзможна. А това, да я поддържаш здрава и истинска въпреки пречките, показва невероятна сила на чувствата и характера.
Желая ти успех и...весели празници.