здравейте,първо искам да кажа на всички ви Весела Коледа!

Моля дайте ми съвет,защото съм объркана и незная какво да мисля.Моята история е много дълга.Всичко стана миналата есен.Срещнах едно момче и се влюбих в него от пръв поглед.Всичко беше страхотно.Той ме обичаше.Аз също него.Прекарахме заедно една година-> изпълнена с много хубави и много меко казано отвратителни моменти.Но през цялото време се обичахме безкайно много.Всичко беше страхотно..Незная защо се получи така,но имахме период в които само се карахме,всеки се мразеше,защото се е скарал с другия.Измъчвахме се.Аз страдах.Той също страдаше.Беше непоносимо.И двамата ни болеше от факта,че се нараняваме.Аз неможаш да издържа.Обясних му че искам да се разделим.Беше много тежко.Спомням си всяка моя дума,всяка сълза която падаше от лицето му,спомням си как ме гледаше...неможе и неискаше да осъзнае,че го напускам...нараних го..разбих му сърцето..моето също беше разбито..мразех се за това,че съм го наранила отново..но и бях щастлива,че сега поне ще пострада малко,но няма да го боли толкова колкото докато бяхме заедно. Как стана и аз нерабрах,но в един единствен момент момчето,което ме обичаше от цялото си сърце и душа,ме намрази...знаех,че любовта и омразата са двете страни на една и съща монета,но..никога не съм мислела,че тази велика мисъл е толкова реална...От момента от когато се разделихме,минаха повече от пет месеца,за които нищо не се беше променило.Той ме мразише,мразише ме от цалата си душа,a aз го обичах по-вече от всякога....
Всичко щеше да продължи така,ако аз вчера не бях му се обадила.Да обадих му се и му казах: 'виж сега,коледа е,искаш ли да бъдем приятели и да пием едно кафе утре" мислех,че ще ми откаже,бях се подготвила за това,бях сигурна,но все пак исках да опитам...и хубаво,че го направих..той прие...съгласи се & днес излезнахме.Той беше толкова студен,но все пак бяхме заедно.Само като приятели,но все пак заедно.От почти половин година,за пръв път се усмихвах истински.Само като погледнех очите му и ..немога да ви го опиша...обичам го..мисля,че това е достатъчно.Прекархме няколко часа в майтапи и почти нищо смислено не си казахме,но имаше един момент в който той ми каза: 'аз никога повече няма да си позволя да те обикна,защотото зная,че ако този път го направя,то ако се разделим, аз ще се самоубия' /защото миналият път беше пробвал,но слава Богу не е успял/ .Колкото разбрах сега си има приятелка,но не държи на нея..Незная как да му спечеля довери.Засега сме само приятели,а аз си го искам като нещо повече..знам,че всичко с времето си,но ако може да ми дадете някакъв съвет ще ми е от полза.
Благодаря предварително!