Ръката пише,
очите плачат,
душата диша
и чака палача...
Часът настъпи,
отново раздяла,
нещата скъпи
потъват в забрава...
"Целувка последна?"
"Не,няма да има!
Оставаш си бедна-
без спомен,любома!"
Ръката пише,
далeче стъпки отекват
и в мръсната киша
сълзите полепват...
Виновна бях,
такава за тебе вечно ще бъда,
но ръката ще пише,
а аз ще съм друга!