Заблуда ли е Любовта?

[анонимкото]

Здравейте! Весели Празници да си посрещнете Коледа и Нова година супер!!! Така историята е малко дългичка но все пак на кратко ще карам. Ами разделих се с приятелката си пред 6 месеца(аз на 17 тя на 16). Живота ми страшно много се промени от тогава не знам как стана този номер но някак си след като се разделихме не съм същия човек. От най-непоклатимия оптимист станах най-ревностния песимист. Започнах да се обличам целия в черно, прослушах жица (преди слушах черно), лакирах си ноктите в черно и т.н. Всъщност въпроса не е във външния ми вид а промение вътре в мен. Започнах да мразя ама да мразя истински (преди не бях способен на това смисъл сърдех се точно 5 минути и след това ми беше минало), започнах да отричам всичко което ми се казва независимо дали то е правилно или не. Най-важното е че вече започнах и да отричам любовта като фактор в живота си. Преди всеки ден можех да се влюбя и това ме правеше щастлив. Сега всичко това е нагоре с краката, не мога да разбера какво стана с мен. И така стигнах до вапроса " Заблуда ли е Любовта?". Дали всичко се основава до някаква степен на свикналост с човека с който си и не правиш никакво развитие защото знаеш че човека който е до тебе те приема такъв какъвто си и ти знаеш че просто няма смисъл да се променяш. Защо според мен любовта е заблуда? Защото всичко се основава на онази тръпка която я има първире 6 месеца примерно или 1-2 години после ти си толкова свикнал с този човек до такава степен че той е станал част от живота ти и когато си тръгне ти осещаш че си тъпкал на едно място и се чустваш размазан,смачкан, пренебрегнат от собствения си живот и т.н. Друго нещо също не мога да проумея. Ходих с това момиче близо половин година. Как за 6 месеца мога толкова много силно да обичам и в следващите 6 месеца от тази 2006 година цялата любов да се превърне във всичко друго освен любов. Имам чувтсвото че няма да мога да обичам (лелеле колко тъпо звучи) но не защото се разделих с нея просто защото вече загувих онази вяра: "Да пич един ден и за теб ще има мацка" няма го вече това чувство. И така: "Заблуда ли е любовта? И може ли тя след раздяла да промени целия ти светоглед и начин на живот?"

Здравейте! Весели Празници да си посрещнете Коледа и Нова година супер!!! Така историята е малко дългичка но все пак на кратко ще карам. Ами разделих се с приятелката си пред 6 месеца(аз на 17 тя на 16). Живота ми страшно много се промени от тогава не знам как стана този номер но някак си след като се разделихме не съм същия човек. От най-непоклатимия оптимист станах най-ревностния песимист. Започнах да се обличам целия в черно, прослушах жица (преди слушах черно), лакирах си ноктите в черно и т.н. Всъщност въпроса не е във външния ми вид а промение вътре в мен. Започнах да мразя ама да мразя истински (преди не бях способен на това смисъл не ми бяха приятни примерно някой хора но не мразех в никакъв случай), започнах да отричам всичко което ми се казва независимо дали то е правилно или не. Най-важното е че вече започнах и да отричам любовта като фактор в живота си. Преди всеки ден можех да се влюбя и това ме правеше щастлив. Сега всичко това е нагоре с краката, не мога да разбера какво стана с мен. И така стигнах до вапроса " Заблуда ли е Любовта?". Дали всичко се основава до някаква степен на свикналост с човека с който си и не правиш никакво развитие защото знаеш че човека който е до тебе те приема такъв какъвто си и ти знаеш че просто няма смисъл да се променяш. Защо според мен любовта е заблуда? Защото всичко се основава на онази тръпка която я има първире 6 месеца примерно или 1-2 години после ти си толкова свикнал с този човек до такава степен че той е станал част от живота ти и когато си тръгне ти осещаш че си тъпкал на едно място и се чустваш размазан,смачкан, пренебрегнат от собствения си живот и т.н. Друго нещо също не мога да проумея. Ходих с това момиче близо половин година. Как за 6 месеца мога толкова много силно да обичам и в следващите 6 месеца от тази 2006 година цялата любов да се превърне във всичко друго освен любов. Имам чувтсвото че няма да мога да обичам (лелеле колко тъпо звучи) но не защото се разделих с нея просто защото вече загувих онази вяра: "Да пич един ден и за теб ще има мацка" няма го вече това чувство. И така: "Заблуда ли е любовта? И може ли тя след раздяла да промени целия ти светоглед и начин на живот?"

[yuHku]

бившото ти "аз'' е моето настояще .
Бих искала да споделя своето мнение .
1во не съм съгласна с """Дали всичко се основава до някаква степен на свикналост с човека с който си и не правиш никакво развитие защото знаеш че човека който е до тебе те приема такъв какъвто си и ти знаеш че просто няма смисъл да се променяш. """
Не е така просто не усъзнаваш промяната. Когато си влюбен всичко е като 1 сън , когато се събудиш от него не помниш нищо, усещаш само тъга.
Смятам че ти не си загубил миналото си 'състояние' просто си го потопил дълбоко в себе си и с малко помощ от страна на твоите приятели и хора на които можеш да се довериш всичко ще се оправи просто трябва да ти се влее малка доза оптимизъм! Успех!

[Barbie]

Много сложен въпрос задаваш. Нямам еднозначен отговор - какво ще се лъжем - от де да знам к'во точно е любовта.
Но знам и че не ме интересува особено. Ясно ми е, че като чувство съществува. От там нататък, дали това чувство до някъде е породено от самовнушение, от навик, от нужда...не желая да анализирам, защото смисъл няма. Дори и да е така, човешкото съзнание явно създава такава хармония между самозаблуда, привързаност, нужда и навик, че човек е готов да даде и да направи всичко за обекта на своята "любов". Каквото и точно да е любовта, не вярвам, че имаме особено съзнателно влияние над нея и за това не виждам особена нужда да си задавам такива екзистенциални въпроси.
Любовта е просто...любов. Не го мъдри повече. На въпроса съществува ли, мога да ти отговоря твърдо - да.
При теб проблема е друг - тийн депресия. Тук вече е въпрос до голяма степен на самовнушение. Моят съвет - спри да размишляваш дълги безсънни нощи над въпроса "Заблуда ли е любовта?" и се опитай да вземеш максималното от тийн годините. Че ще се влюбиш отново, мога да ти гарантирам.
Весели празници ти желая!

[анонимкото]

аз не се чувствам депресиран напротив чувствам се прекрасно

[TreeHill]

bez da 4eta - da zabluda e

[DaHuTyYyY]

И аз мога да отговоря на този въпрос без да чета темата! Любовта е най-голямата заблуда на човечеството, но в същото време тя е и най-истинското чувство..

[Crafter]

Do you believe in life after love - хубава песен, да.
Не знам за кой път го казвам, но все пак ще го кажа отново: любовта е химия.

Започнал бил да мрази, жица прослушал, ноктите почернил - какво е това?!
Снощи ме нападнаха форумците, за дето отрязах един "пришълец" със сходен проблем. Бил сам, караници имало и не знам още какво.
Хора, вие смятате ли да живеете до 25-30 годишна възраст или от сега сте решили да кълцате вените?

Сядаш и си правиш една хубава равносметка. Бях ли щастлив? Какво научих от тази връзка? Къде сбърках? Какво ще очаквам занапред?
Не забравяй, че искаш или не, ти си придобил нещо изключително важно, нещо наречено опит - възползвай се.

[koalka]

Любовта е истина и за мен съществува.Тя е чувство и те кара да се чувстваш щастлив.Виж,ако любовта не е споделена,то тя няма как да се основава на свикнатост.Когато почва вече да бъде навика само в една връзка,да няма разпалване на любовта,някакви малки неща,без да се казва "обичам те" и наистина да го чувстваш,любовта вече си е отишла.Това се разбира.Еми,продължавай да си слушаш жицата,но просто си промени малко мисленето.Трябва да изтриеш от съзнанието си лошите спомени,да се върнеш към живота,както се казва.Да търсиш момичето, което ще те направи щастлив,но най-вече трябва да повярваш в любовта.

[BeBencEto]

заблуда..или не..тя съществува...всеки може да ти отговори по различен начин,защото в този момент..някои обичат..друго пъкк са се разделили с някой,на който мног да са държали...но когато попораснем малко...мисля,че всички ще ме стигнали до извода..че любовта не е заблуда,а едно прекрасно чувство,което ни топси в студените зимни дни...

[GiRl^of^PriStOn]

Samata duma liubov govori mnogo za sebe si , samoto i proiznasqne e izpylneno s pozitivna emociq v dushata!A ako imashkysmeta da q spodelish s nqkogo, na kogoto mnogo dyrjish i izpitvash neshto kym nego togava sys sigurnost ste se ubedish , che liubovta ne e zabluda!A ako si sam i ogorchen ili predaden ot poslednata si vryzka(kakto sym az)togava na tozi etap ste smqtash ,che liubovta e zabluda i miraj v pustinq...

[XXX_f]

Lubovta e zabluda!
V nachaloto q ima tazi trupka , zashtoto vse pak se sreshtame s nov chovek iskame da go opoznaem da prekarame poveche vreme zaedno da razberem navicite my i nachina na jivot.Sled tova idva privurzanostta kum choveka, zashtoto sme svilknali s nego i pravim mnogo neshta zaedno.
Ima i drugo moje da ima plamenna lubov - istina lubov , no mnogo malko hora sa q namerili.nqkoga pitali li ste zashto s 1-voto, 2-roto ili 3-toto momiche/momche ste zaedno ve4e pove4e ot 2 meseca, zashtoto se primirqvate s tova koeto ste namerili i se opitvate da se prisposobite kum choveka otsreshta.Spreli ste da tursite i ste shtaslivi s tova koeto imate.Spored men ako chovek iska da nameri istinskata lubov trqbva da tursi tova koeto naistina haresva i da bude s choveka koito prilqga nai-dobre na haraktera ni i da e naisitna CHOVEKA za nas.
Ima oshte mnogo neshta koito iskam da spodelq, no v momenta nemoga da pisha mnogo

[[Fr33land3R]]

има привличане, харесване, тръпка, която изчезва в един момент, но любов няма

[malkata_]

за всеки е различно...за някои я има..за други е просто заблуда...но според мен тя е най-истинското и прекрасно чувство от всички...казваш че е заблуда искаш да вярваш в това...защото си наранен..защото те боли..сам казваш че си променил външния си вид и вече можеш да мразиш "истински"...да наранен си..но как иначе ще се чувстваш жив?!... след лошите моменти идват и добрите...може би не същата истинска любов,но по потресаваща(в добрия смисъл)от предишната!!!...е това е моето мнение...

[malkata_]

]има привличане, харесване, тръпка, която изчезва в един момент, но любов няма

може би не си я срещнал....за това казваш че я няма!!!

[priti_kiti]

заблуда..или не..тя съществува...всеки може да ти отговори по различен начин,защото в този момент..някои обичат..друго пъкк са се разделили с някой,на който мног да са държали...но когато попораснем малко...мисля,че всички ще ме стигнали до извода..че любовта не е заблуда,а едно прекрасно чувство,което ни топси в студените зимни дни...

именно!
любовта е едно изключително чувство,по-силно е от каквото и да било..
не винаги е розово и прекрасно,но дори и болката в сърцето,която чувстваме при раздялата с любимия човек, се дължи на любовта..
не се заблуждавайте,че я няма! има я - много хора могат да го потвърдят.. да,отначало има тръпка,но тръпката понякога прераства в нещо по-голямо и значимо,нещо към което се привързваме с времето и без което постепенно не можем!

[CaSsIe]

Любовта е ужасно сложно нещо....не може да се разтълкува и не можеш да опишеш как се чувстваш като си влюбен...то просто се усеща,но много трудно се разбира дали това което чувставаш е наистина любов или временно влечение,защото имам приятелки които казват:"не аз наистина го обичам" и след няколко седмици не са с човека които са "обичали.Любовта не е заблуда,просто трябва да откриеш точния човек(сродна душа)!!!