Много сложен въпрос задаваш. Нямам еднозначен отговор - какво ще се лъжем - от де да знам к'во точно е любовта.
Но знам и че не ме интересува особено. Ясно ми е, че като чувство съществува. От там нататък, дали това чувство до някъде е породено от самовнушение, от навик, от нужда...не желая да анализирам, защото смисъл няма. Дори и да е така, човешкото съзнание явно създава такава хармония между самозаблуда, привързаност, нужда и навик, че човек е готов да даде и да направи всичко за обекта на своята "любов". Каквото и точно да е любовта, не вярвам, че имаме особено съзнателно влияние над нея и за това не виждам особена нужда да си задавам такива екзистенциални въпроси.
Любовта е просто...любов. Не го мъдри повече. На въпроса съществува ли, мога да ти отговоря твърдо - да.
При теб проблема е друг - тийн депресия. Тук вече е въпрос до голяма степен на самовнушение. Моят съвет - спри да размишляваш дълги безсънни нощи над въпроса "Заблуда ли е любовта?" и се опитай да вземеш максималното от тийн годините. Че ще се влюбиш отново, мога да ти гарантирам.
Весели празници ти желая!