Отправям съобщение към читателите на ТеенПроблем.Нет

[stillteenager]

Е, здравейте мили приятели. Дойде и моя ред. Та, как е казвате при вас? Ясно.. всичко си е на 6. Ами така и трябва да е, защо да не е на 6?
Как сте и вие момчета? Да сте живи и здрави и вие и гаджетата ви, нали знаете , че от здравето по-важно няма. А за тези, които незнаят дано не им се случва да претърпят операция или някакви усложнения и да си кажат 'боже господи моля те обещавам ти ще ценя най-много здравето от всичко на този свят' и същевременно сърцето ти да бие с 300 удара в минута или да се 'къса' заради някоя любов. Малко се поотклоних, но какво да се прави, такъв е живота едни се отклоняваме от правилния път, други никога не го намират.. на всеки както му е отредено. И въобще как може на някой да му е отредено нещо? Съдба? Дано съществува и дано може да се пренаписва, защото моята специално в отношение 'чувства, любов' - едва ли.. И сега някои от вас ще си кажат 'офф поредния със разбито сърце' - НЕ, грешите нито ми е разбито сърцето нито нищо. Но като се замисля не може да е нищо и да ви пиша ей така. Да, момиче ме провокира..
.. да се замисля върху смисъла на живота, и дали въобще има такъв.
Няма.. за какво правиш всичко? Защо трябва да се трепеш от учене? Защо трябва по цял ден да си 'ангелчето' и да помагаш и на родители и на всички останали и накрая да получаваш един среден пръст , и това само защото така ти е написана съдбата, лоша съдба, нали?
Ако не ние си я отреждаме, тогава защо не седим по цял ден на едно столче и да гледаме телевизия, пък каквото ни отредило съдбата.
Хора, които по цял ден се прибиват, които са учили с години и накрая получават налисания от съдбата 'пръст' в (анатом.) анус.
Трябва ли да разказвам отчаянията от живота си?
Та защо само да четете напразно.. Добре карам направо - не съм усещал чувства от 3 години, 3 години тъжен, 3 години всичко ми е негативно.. какво по облекчително от да започнеш антидепресанти и един ден да предозираш и да се 'отхлабиш' от всичко..
'Ето го пази този с любовта, спокойно бе човек ще си намериш половинкара рано или късно - за всеки влак си има пътници'
И момчета.. не бъдете мили с момичетата (ако ще започвате връзка), а
ако имате сериозна, гушнете силно момиченцата си.
А вие момичета, мислите си, че вашия никога не ви е изневерявал? Всяко едно момче иска да седне , даже да легне на няколко 'стола' , въпреки че знае какво е да падне на земята както 'от 2 стола та на земята' , но въпреки това предпочита не да седи на 1, а и да си сложи крачката на друг.. по удобно е , разбирате ли 'О.. абе той моя не е такъв' - прави сте, за вас - не е .. а колко сте 'опиянени'
И за капак абе обичайте се, щом има любовта, обичайте се, зарежете приятелите си и се отдайте на любовта, щом видите приятел в беда , не му помагайте, а се отдайте на любовта, бъдете заслепени, защото други без да са се отдали са си заслепени, но какво да правят те? Така им е отредено.. ах ние жалките създания колко сме противни нали? Други са виновни .. ние само носим последствията на гърба си , но някой ден те се пренатрупват и за жалост неможем да се измъкнем от заобикалящата ни пустиня, без да носим на гърба си водата, водата... която е вряла, така или иначе изходът е един.. и всички го знаем , не ви го препоръчвам. Хайде аз ще се затворя в ъгъла на стаята докато не заспя и се събудя в утрешния ден с нови сили, нови , за предизвикателства, и дано животът утре .. бъде по-добър от днешния.

[I dOnT gIvE a FuCk^]

LOL use6ta se 4e ti e kofti ama pi4 kvo ti e stanalo be?Za6to taka si se oklumal...I btw podd1rjam mnenieto ti za mom4etata koito izneverqvat-nqma takiva

[love_enrique]

Мисля,че ти се е случило нещо гадно,за да говориш така...Ти си знаеш най-добре де,но не гледай на живота толкова сериозно,сега е момента да се позабавляваш малко

[LaDy_DaQnA]

Az ot si4koto ne razbrah kfo e stanalo s teb

[djigi]

Az ot si4koto ne razbrah kfo e stanalo s teb

И аз така!
Много хаотични мисли, от една в друга. Бих направила резюме за някого, на когото не му се чете всичко, обаче не знам какво да извлека като най-важно.

Съдба има! Аз силно вярвам в това и тя неведнъж ми е доказвала, че съществува. А не може ли като си седиш на столчето и си гледаш телевизия - това да ти е съдбата?

Добрите винаги са били възнаграждавани. Всички си има своите проблеми и си мисли, че по-лошо не може да е, но може. Винаги може да е и по-лошо. И помни и след най-дългата зима, ще дойде лято!

[Dead`Paladin]

незнам.....напьлно подкрепям автора на темата....не си само ти така братле повярвай....най-брутално се появява момиче в живота и ти сьсипва сичко...минава време и започваш да се замисляш за какво живееш?какьв е смисьльт след като любовта я няма...за какво ми е да уча...за какво да помагам на родителите си...за какво да живеем да учим да помагаме след като ''фона'' на живота ни е черен.....

казват след любовта погледни родителите си....все още сьм влюбен в ''нея'' , но ще тегля чертата....ще си гледам работата с баща ми...и си карам даскалото.....не мисля да се занимавам с любовта ще бягам от нея...ще се крия от нея...това ще направя.....надявам се ти да не се отказваш от близките си...

[feli7o_]

Awe ma ti na kolko godini si

[zmey]

Az ot si4koto ne razbrah kfo e stanalo s teb

И аз така!
Много хаотични мисли, от една в друга. Бих направила резюме за някого, на когото не му се чете всичко, обаче не знам какво да извлека като най-важно.

Съдба има! Аз силно вярвам в това и тя неведнъж ми е доказвала, че съществува. А не може ли като си седиш на столчето и си гледаш телевизия - това да ти е съдбата?

Добрите винаги са били възнаграждавани. Всички си има своите проблеми и си мисли, че по-лошо не може да е, но може. Винаги може да е и по-лошо. И помни и след най-дългата зима, ще дойде лято!

ГЛУПОСТИ НА ТЪРКАЛЕТА !!

[feli7o_]

Awe ma ti na kolko godini si

[джиги]

ГЛУПОСТИ НА ТЪРКАЛЕТА !!

Кое по-точно?

ГЛУПОСТИ НА ТЪРКАЛЕТА !!

Кое по-точно?

Съдба има! Аз силно вярвам в това и тя неведнъж ми е доказвала, че съществува. А не може ли като си седиш на столчето и си гледаш телевизия - това да ти е съдбата?

Добрите винаги са били възнаграждавани.

[ToySoldier]

Аз разбирам автора на тази тема и напълно го подкрепям за6тото и аз бях в такова положение,но 4естно казано ве4е за ни6то не ми пука,може би за6тото съм изгубил надежда 4е някой ден 6те сре6тна 4овек който 6те ме разбере и с който 6те мога да споделя 4увствата си

[AliceSw]

Експлойтед, дори и да не вярваш в любовта се разочароваш от това че не съществува.

Може да има съдба, може да няма, но в един момент това няма значение, просто живота тече и почваш да го даваш по течението. Най-лошо е, ако наистина си изгубил тръпката, просто правиш някакви машинални неща. Не бях в такова настроение тази вечер, но съм длъжна да се съглася с автора, поне в момента това е моята истина.


Последните месеци за мен са ежедневие, въпреки всичките изживени неща, те са еднакви, защото ми се губи тръпката. Няма човек, който да я разпали отново. В моя пост ще има и малко за любовта и тийнейджърските години като цяло. Последните месеци са особен кошмар, станах по-перфектна от всякога, не се карах с родителите си, учех и по тази причина получавах всичко, каквото исках и вероятно ще продължи да е така. За да спра да мисля за неща като това се нагърбвах със задачи, за които казваха, че ще са непосилни за мен, но ги изпълних порядъчно добре смятам. Но после се почувствах някакси жалка, малко бяха хората, които се радваха с мен, по ирония на съдбата почти всичките ми приятели не бяха около мен. Може би и аз съм виновна за "липсата на интерес" към противоположния пол, просто не знам - страх ме е да не бъда наранена или имам прекалено високи изисквания, не вярвам да е второто. Сама провалих може би единствената си възможност за сериозна връзка в последните години, опитах се да оправя нещата, но някак не беше наред, може би просто не го обичах, както той мен...но това вече е без значение...


В момента съм решила просто да стоя и чакам, може би нямам наложителна нужда от любов, но понякога просто се отчайвам и почвам да пиша подобни неща, несвързани, но мои, изразяващи напълно чувствата ми, за които не съм говорила с никого от месеци. Поне са ми останали хора, с които да си прекарвам времето, без да гледам лицемерничене и пошлост, с които не се налага да говоря за чувствата си...все пак съм прекалено перфектна в очите на някои от тях, за да бъда съсипана от подобна глупост. Все още обаче вярвам незнайно в какво, може би някакъв мой измислен образ на съдбата...Мнението ми е дълго и объркано, не търсете смисълът му, просто трябва да почакам още няколко дни, за да видя единствения човек, на когото мога да разкажа тези неща спокойно...

Sonata Arctica - The end of this chapter, не че има мн общо с темата

ПП не винаги най-добрите хора са щастливи, за сдбата не съм сигурна, но справедливостта е била и ще остане само химера за хората....

[vvs_go]

zvu4i baq inteligentno zarazlika ot polovinata forum