НЕ искам от старост и така наречената "естествена смърт"... Може би от "Бялата смърт" /един път в едни снегове до кръста ходихме по горите, беше страшен студ, свечеряване, вече нямах сили и легнах на снега, ако нямаше никой с мен, щех да остана да спя там и едва ли щях да оцелея през нощта с тоя кекав и кльощав организъм...ама ме носиха едни приятели до хижата/ Също така може и от някакви хапчета- бързо и безболезнено. Или от инфаркт, боли, но е доста бързо. /ама съм с ниско кръвно, така че едва ли/ Или от кръвозагуба- като си ранен си в шок и не чувстваш болката, а като ти изтича кръвта припадаш и умираш

Малко зловещо, но чувството как всичко ти се размазва пред очите, виждаш образи, но не чуваш звуци, изтръпваш отвътре-навън, вътрешностите ти се свиват, завива ти се свят, причернява ти, пропадаш... Усещането че си отиваш би трябвало да е такова. /току що ви описах най-обикновен припадък от ниско кръвно, но е подходящ за край струва ми се/