Ангел на мрака

Студът пронизва кожата бяла,
вятър разпилява черните коси,
и боса по снега от тъга отмаляла,
оставя тя своите кървави следи.

Ти й даде снежнобели крила,
и безмилостно после ги сряза,
ти оживи всяка нейна мечта,
а после ги грубо премаза.

В какво превърна слънчевото момиче,
какво стори на волното птиче,
не, спри, недей отрича,
защо я накара да те обича?!

Няма пламък в очите,ни топлота
няма усмивка, няма светлина,
няма щастие,нито красота,
няма любов - има само тъмнина.