Реших и аз да си излея мъката,за да може поне малко да ми олекна,а който може и съвет да ми даде ще му бъда благодарна.

Всичко започна преди няколко години.Беше есента на 2004.Току що бях наранена за пореден път.Бях намразила момчетата и вече бях решила,че сега вече е мой ред да ги накарам да страдат.Но тогава го срещнах.Моят принц.Той просто ме заслепи с космическата си нежност.Милите му топли очи ме целуваха.Усмивката му ме влудяваше.Той ми предложи всичко.Аз не отказах.Бяхме наистина щастливи.Бяхме влюбени!Той просто беше моят живот,аз бях неговият!Това щастие продължи близо две години и половина.Само,че по едно време живота ми се промени много.Родителите ми се развеждаха.Най-добрата ми приятелка,беше в болница в тежко състояние.А и с моето момче,имахме много проблеми.Бях изпаднала в нервна криза.Избухвах за най-малкото.Крещях.После плачех.И накрая продължавах да крещя.Така наранявах всички близки,но най-вече НЕГО.Един ден просто,след поредния скандал,аз реших,че е крайно време да прекюча с това.Казах,му че искам да се разделим.Това е най-големият ми грях.Напусках момчето,с което се обичахме безкрайно много.Изпаднах в тежка депресия,която с времето премина,но няма да ви описвам колко много съм наранила хората,които ме обичат,с това мое състояние.От както се разделих с моят принц,минаха шест месеца.През които аз нямах смелостта да го потърся.Но точно преди няколко дни се срещнахме и си оговорихме среща за вечерта.Това беше най-приказната вечер,която бях преживявала наскоро.Мислех си,че вече всичко ще се оправи,но..грешах...Изпрати ме пред нас и ми каза:
'Научил съм много от теб.Знаеш,че те обичах безкрайно много,но повече няма да си го позволя,защото тогава ме нарани много.Аз не съм твоята половинка.Предлагам ти да забравиш тази нощ и когато си мислиш за мен да се сещаш за това как прекарахме днес".
Това ме разби.За втори път почувствах,че губя контрол над себе си.Незнаех какво да кажа,просто си мълчах...нямах думи..и още нямам..
От една страна искам да опитам да се боря за него,но незная дали имам поне минимален шанс с него.
От друга страна зная,че ако той наистина го мисли това,аз трябва да го оставя да бъде щастлив.


Опитах се да го забравя.Но не става.Той е смисъла на живота ми,той е моят живот..той е моята любов....