Откакто тръгнах с него съм ебаси човека. От силната и веселата взех все повече и повече да се превръщам в слаба,хленчеща,плачеща...
Мразя се. Баси, на никого не се раздавам така, на никого не се разкривам така...Никой не ме вижда такава. От мен се очаква много,а аз съм изморена от своите си проблеми, та да мога да поемам и чуждите.Но не-аз съм длъжна. Не мен ми се УГАЖДА..Всеки път щом се скараме ми се казва това-повтаря се,потретва се,става на n-та степен. Аз не мога да плача, не мога да изпадам в депресии, не може понякога просто да не съм на кеф-угажда ми се... Все аз съм кривата, все аз съм виновната. И винаги когато се нуждая от приятелско изслушване става скандал. Ура, аз съм с човек, който не ме уважава като личност. Не разбира от изкуство, не разбира от музика, не разбира от нещата, от които се нуждая. Ние сме двете противоположности. Объркана съм, на ръба на някаква велика истерия съм...Яд ме е на себе си. Яд ме е и на него. Колкото и да се опитвам да си стъпя на скапаните крака, да стана онази, която бях, не мога. Дърпа ме надолу. Правя всичко, за да е щастлив, всичко... и пак не е.Пак ще има за какво да се заяде, да ми напомни колко съм зле и колко много ТОЙ прави за мен. Омръзна ми да му говоря, да го моля..,а той да не чува.Да не вниква в думите ми.Изписала съм стотици мейли,изговорила съм милиони думи,а сълзи безброй съм изплакала...В името на някаква си любов...Аре бе, да ти сера и на любовта.Това ли е онази ВСЕОТДАЙНА любов??Да зарежа дори най-добрия си приятел....да изгубя достойнството си..?Не знам,сега ми се плаче. От много време ми се плаче.И плача,не ми пука. Просто съм тъжна и не знам какво да правя. И като знам, че след малко ще трябва да седна на една маса с него и приятелите му...още повече ми се реве. Да,аз трябва да бъда силна. Очаква се от мен.Изисква се.
Еба ли му майката...
На ви,bungle плаче също.