Цитирай Първоначално написано от bungle
2 пъти съм късала с него.
И двата пъти се връщах.
Правя чудеса за това момче. Поне разбирам, че когато поискам мога да се жертвам напълно за някого. Знам, че е грешно. Знам, че е мъчение.
Не е като да не ме прави щастлива. Има щастие. Има внимание. Просто...изисква още и още. И напоследък наистина ми идва в повече. Нуждая се от приятел - да ме успокои, а не да ми се кара. Понякога ми е много мъчно.Понякога наистина не виждам смисъл. Но...знам, че го обичам. Знам, че мога още да изтърпя.Много. Нека се жертвам, какво пък...Не знам,объркана съм. И да плача, и да не плача....все тая. Понякога човек трябва да надскочи себе си. Може би сега е моето време.
Благодаря, В.
bungle, мила, човек е невероятно мазохистично същество и винаги може да понесе още и още...винаги...Важното е кога човек ще каже край преди да се е изчерпал до крайна степен. Виждам, че го обичаш, но това не значи, че трябва вечно да се жертваш за любовта ви. Говори с него, кажи му всички неща, които си написала тук отново, кажи му, че би било тотален КРАЙ ако продължи по същия начин да те упреква постоянно и да се карате, нека усети, че си категорична и че НЕ винаги ще бъдеш готова на компромиси! Нека те оцени преди да е станало прекалено късно! Нека усети, че не винаги ще си негова! И знай, че никога не е късно да намериш щастието...дори и не с Него!