Добро е, но наистина може да му направиш малки поправки.Изкушавам се да пусна това, което написах днес, докато нямах какво да правя:

Видях те и всичко в мен се преобърна. Денят беше прекрасен: слънцето блестеше по-силно от всякога, небето беше ясно, както никога.Всичко около мен шептеше "Това е Той!"
Не мога да забравя нито един миг, защото всички те бяха удивителни. Смяхме се заедно на всичко като малки деца и за първи път усетих, че смехът и радостта ми са искрени и от сърце!Не можехме един без друг, ти беше до мен във всеки момент, подкрепяше ме във всичко. Когато те погледнех сякаш потъвах в друг свят, където бяхме само ти и аз, изгубени, но щастливи.
Но какво стана?Започнахме да се отдалечаваме бавно и мъчително. Чувствах, че те губя.Будех се всяка нощ, мислех за нас и всичко, което се случи. Припомнях си красивите моменти, а после се сещах, че не бях чувала гласа ти от дни. Всичко се промени:горещите чувства между нас се превърнаха в просто топли, докато съвсем не изчезнаха!
Студено е, снегът вали около нас, но истинския студ е в твоите очи, там където гореше пламъкът на нашата любов. Не говориш, но аз знам какво се опитваш да ми кажеш. Защо мълчиш? Говори! Кажи, къде сгреших? Не! Мълчи! Няма смисъл, нищо няма да се промени.Върви си и не се връщай.Никога! Хайде, тръгвай!
Хващаш ръката ми и за последен път усещам твоята топлина. Боли ме, но ще продължа напред, защото "Всеки край е едно ново начало!"