Значи..тва е продължението на миналата ми тема ама ..
Та..отнася се за същото момче..минаха 3 месеца а аз с всеки изминал ден го обичам все повече и повече..нз вече кво да правя..той си е продължил напред,знам че това трябваше да направя и аз но..борих се за него толкова време,за да си го върна..и накрая кво-к*р!Той не оцени нищо..така и не ме разбра..а всъщност и не знае истинската причина за да скъсам с него ей така от нищото..Вярно е,че не беше виновен за нищо,но тогава ми беше супер трудно и ми изби и го зарязах.. и това беше върха на тъпотията от моя страна..
Хапчета съм пила,опитвала съм се да се тровя..бе сичко.. нз само що нищо не стана..
Това време,през което бяхме заедно(макар и през компа) беше най-хубавото за мене..видяхме се само 2 пъти все пак ,но .. толкова успях да имам свободни..не мога да забравя това което стана вечерта когато се видяхме..не мога да забравя начина по който ме гледаше,думите които казваше,как ме гушкаше.. а аз не правех нищо за да го задържа(когато ме гушкаше стоях и гледах някъде си..като ме хванеше за ръката аз в нея си държах ключовече..абе тъпо ама..)-толко ли не ми стигна акъла за да го разбера тогава? ..защо всичко трябваше да стигне дотук нз..
ЛееЛлелел мацкоо в същото положение съм .Той е от мойто даскало на 16 аз съм на 13 и са запознахме по чата.И сме излизали само 3 пъти иначе секи ден го виждам у даскало само ,че там се праех,че не съществува щот ме беше срам от него даже като тръгна да ме целува пред сички аз се дръпнах .И незнам що скъсах с него и ся си го искам обратно пробвах кво ли не той не ме ще вече...