Боли ме,защото май ще скъсаме.
Защото не е същото.
Защото след като ми каза, че никоя друга не е обичал така, се държи с мен студено. От 5 дена не се бяхме виждали, уж му липсвах и ето..пак...знаех си,че през ваканцията почти няма да се виждаме.А Господи..,колко много ми липсва. Как имам нужда от прегръдката му..
Държи ми сметка за нещата, които правя. Не ме приема такава. А сме от доста време заедно. Опитвам се да съм търпима, да става така, както той иска. Боли ме. А той ми повтаря ,че за никоя друга не правил толкова много. Не знам...Какво е многото- да ме кара да плача?
На него му прищраква и както всичко е ОК,става истински Ад. Как издържам?? Обичам го...Всеки ми се чуди..,а аз просто им казвам "не знам,обичам го.." Тъпа ли съм? Вероятно. Толкова го обичам, че му прощавам всяка обида..Всяка. За да е щастлив...Той, не аз...
Преди не бях такава.Бях егоист.Не цепех басма на никой. Ако старото ми аз се върне би му направило живота черен. Би му показало колко гордо и непукистично е.Иска ми се онази старата ми аз да се върне отново. Да се усмихва на неволята...Да бъде цинична и груба със света.И да не ми пука,че другите ги боли.Толкова много наранявах...преди...май наистина всичко се връща. Но и толкова самотни нощи съм прекарала...,а ето, че сега имам него до себе си. И все пак, обичам го и той ме обича, но сякаш нарочно се отдръпва от мен. Някак си по извратен начин му харесва да ме гледа как плача..как се сгушвам в него и ме докарва до истерия..
След няколко часа имам среща с него.Среща, на която не се знае дали ще дойде. Защото отново аз съм му крива...Ако не дойде...това беше всичко.Няма да има сбогом,няма да има обичам те...ще ме боли, но ще се наложи да го забравя...
Не знам дали искам съвет или съчувствие от вас.Много съм объркана.Много.И изплашена. Дали ще го изгубя?
КАК да бъда силна? Как да се запазя...Как да го обичам, когато той ме наранява..и знае, че ме боли..?
