Честно казано и аз имам подобен проблем, имах го докато бях на седемнадесет и все отлагах.Отлагам и сега, когато вече съм на седемнайсет и си имам сериозен приятел.Предполагам ще отлагам и за напред, просто защото колкото и да си обичам родителите и колкото и да са прекрасни като хора, изпитвам страх от тях в това отношение.Все използват фрази от рода на :"...оня педераст нещастен", "педерастка му работа" и т.н.В началото естествено ще го вземат катот тотален шок и може би ще кажат неща за които ще съжаляват, но после ще разберат че аз/респективно ти пред твоите родители/ сме техни синове и те малко или много са длъжни да ни приемат таквиа каквит осме, още повече че тях хич, ама хич не ги засяга какво лежи с нас в леглото.
А относно темата-лично моя съвет е да не бързаш.Знам много случаи в които ранното признание води до психиатри, забрани за излизане, спиране на нета и всякакви такива глуъпости.Просто се радвай на живота, пък после ще му мислиш