Никога не завиждам на врагът си ...Едно нищо изпитвам към нея(за момента я няма),пълно безразличие,а й така трябва..С какво мога да и завиждам..Сега се сещам за момчето,което харесвах преди,но не излезна нищо,защото имаше приятелка ,колко е жалка,просто няма за какво да и завиждам,а й е от едно село-доста проста честно казано,правеше ми някакви циркове,но на простака отвръщай с мълчание \/ .Дори и като минавам покрай нея,когато е в града и се усмихвам и гледам как ме гледа на кръв...Направо перфектно,аз само се смея