В любовен аспект съм напълно задоволена.Не зная какво повече да си поискам.Тази година срещнах любовта, благодарение на нея спрях да обичам един човек, към когото наистина имах чувства, но сега осъзнах, че нямаше да изкараме дълго с него.Защото когато го срещнах предната вечер, при хапливите думи колко съм била сладка,нямало да ме забрави, имал приятелка, но за него целувката не била изневяра.Не бил бройкаджия.Бил имал истински чувства.И да е вече така, късно е.Имам друг и го обичам.
Лошото е, че за мен целувката е изневяра и въпреки това се целувах с него, исках да разбера чрез тази целувка дали ще ми е кофти за гаджето.И още ме гризе съвестта за това.Явно наистина ми пука за приятеля ми.Така че не съжалявам за тази целувка, защото в противен случай още щях да се мъча с въпроса"Обичам ли го или не"