
Първоначално написано от
Анонимко
Чакайте малко бе, ей. Тя ми призна за чувствата си. Аз си ги държах в тайна, защото не исках да узнава за тях. Знаете ли че всичките ни караници са за излизане? Кво ме нападате мене ? Всеки ден я подпитвах с излизане и тя все вика не знам. Еми да е знаела. В даскало по коридорите си говорим за различни неща почти всеки път. Всичко в нашата ' връзка ' аз съм поемал иниацитивата да го направя. Тя ме е подкрепяла във всичко, вярно е, защото го правя за нея, да й харесва, да е добре и щастлива. В кафето всеки път отивам при нея да си поговорим за малко, тя само ми се усмихва няква. Кво ся, пак ли аз съм виновен?! Аре прочетете всичко, не първите 2-3 изр!