Здравейте на всички!
Моята история е банална, но все пак искам съвет от вас!!! Ходех с едно момиче 3 години и се оставихме. Оставихме се, защото тя каза, че нямало любов и че съм и давал твърде много, което я задушавало! Последните 9 месеца аз живях в агония и усещах как грешим с нея, как нещата между нас изчезват. Правех всичко, буквално всичко за нея, но тя пак охладняваше. Търпях обиди постоянно, а аз самия не съм я обиждал, просто вярвах в Любовта. Имали сме много хубави моменти заедно, но и много лоши! Сега не си казахме сбогом, а чао! Наранен съм много, но знам, че я обичам. Тя самата не знае дали има любов при нея, за мен аз знам, че има. Говорили сме много и от думи няма смисъл. Искам да взема съвет от всички, които знаят за какво говоря... има ли смисъл да се боря, има ли смисъл да доказвам, има ли смисъл да вървя въобще към нея... след като тя накрая ми каза, че е с мен от съжаление!!! Не ми е първата любов, няма да е последната, аз съм на 20 години и имам много време знам го, но тя остана най-близо до сърцето ми и не искам да се махне от там. Аз на нея и бях първия във всичко и я разбирам, че иска с други, тя ми е и изневерявала, аз не съм и не съжалявам!!! Горд съм от това, че всичко беше истинско, горд съм, че бях до нея. Искам да съм горд и с това да съм без нея! Моля за помощ от всички вас... какво да направя, за да стигна до сърцето и пак и да разбера дали наистина всичко е угаснало. Знам, че с времето тези неща стават, минал съм от там, но какво още освен времето?