why,
И аз страдам от същия проблем. Вярно е, че с някои хора е много по-лесно да се разговаря. Наистина има и такива случаи, в които темата е без значение - разговорът върви, като по вода.

Но за жалост гореспоменатите са рядкост и за това трябва да се научиш да разчиташ на собствените си комуникативни умения.
Ако все още не си го разбрал, разговорът не е това, което казваш, а начинът по който го казваш. Иде реч за невербална комуникация. Мимики, жестове, интонация.

Обикновено когато един разговор се закучи причината е в това, че твоя събеседник се чувства неудобно. Това се дължи на твоята неспособност да покажеш, че той/тя е забавен за теб. Така (нека приемем, че е тя) тя превключва на пасивно отношение, смятайки че по този начин не нарушава свободата ти и не те притиска, а ти искаш обратното.

Някои хора са родени с подаръка на невербалната комуникация. За тях е лесно да четат измежду редовете на своят събеседник и да намират слабото му място. При теб явно не е така, и за да поправиш този недостатък ти е нужно само едно - тренировка.

Хващаш огледалото и започваш да изучаваш собствените си грешки и недостатъци по време на разговор. Заучи няколко лицеви "маски", които те правят да изглеждаш забавен, уверен, спокоен. Обърни голямо внимание на веждите си. Те често описват най-силните емоции, като страх, разочарование, радост, уплаха...

Важно е да запомниш, че когато разговаряш с някого (особено с представител на женският род) трябва да поддържаш непрекъснат визуален контакт. Гледай я в очите когато и говориш и слушаш. Показвай интерес и се усмихвай, като наркоман след поредната доза. Покажи и, че това което ти казва е интересно и, че ти е забавно да си с нея.

Дали ще си говорите за времето, хората около вас или смъртната присъда на Саддам е без значение. Важно е КАК ще си го кажете.