Сън

[strange__]

С риск да стана досадна,ще постна още нещо мое...приемам и критики,защото е важно да знам къде греша и да го поправям Мерси за отделеното време


СЪН

Приближих се и видях същество,
не разбрах дали е полуживо или полумъртво,
защото виждах две ръце да се протягат,
но нищо да не могат да улавят.

Надвесих се върху му
и усетих лъхащия студ,
безброй снежинки покриваха гръдта му,
хората му викат-Луд!

Опитах се да кажа нещо,
но невидима ръка запуши ми устата,
беше тъй зловещо,
там под моста и сред мъглата....

Замръзналата цепка върху посинялото лице,
се изкриви в странен вид усмивка,
и усещах биещото му сърце,
сякаш отчаян вик за копняната целувка!

Костваше ми много,но попитах :
„Какво със теб се случи?”
„От високо паднах и да се изкача така и не опитах...”
Разговорът ни така и не сполучи...

И минувачът стотен е потресен.
ще го наречем-Отнесен
пак го питат за трошица хляб,
но той остава и глух ,и сляп...

*****
От днес Късметлиика се наричам
и във всичко свято се заричам,
гръб да не обръщам,
щом отправят ми молба,
защото за мене беше сън,но за други е съдба...

[sometimes_]

Доста оригинално, но римата куца.
Края ми допадна...

От днес Късметлиика се наричам
и във всичко свято се заричам,
гръб да не обръщам,
щом отправят ми молба,
защото за мене беше сън,но за други е съдба...

[white_chik]

Мноо е хубаво.Особено края е супер въздействащ.Браво =D>

[Nikolas]

СУпер е но иначе като се замислиш ти стжа кофти тжа е истината толкова мн бездомни ,безработни просяци кофти работа

[strange__]

Всъщност сметнах,че има нужда от някои поправки и ги направих...кажете как ви звучи така

Приближих се и видях същество,
не разбрах дали е живо или мъртво,
защото виждах две ръце да се протягат,
но нищо да не могат да улавят.

Надвесих се върху му
и усетих лъхащия студ,
хиляди снежинки покриваха гръдта му,
хората му викат-Луд!

Опитах се да кажа нещо,
но невидима ръка запуши ми устата,
беше тъй зловещо,
там под моста,сред мъглата....

Замръзналата цепка върху посинялото лице,
се изкриви в странен вид усмивка,
и усещах биещото му сърце,
сякаш отчаян вик за жадувана целувка!


За минувачът стотен,животът се оказъл песен,.
извръща поглед във страни-потресен...
Пак го питат за трошица хляб,
но той остава глух ,и сляп...

*****
От днес Късметлиика се наричам
и във всичко свято се заричам,
гръб да не обръщам,
щом отправят ми молба,
защото за мене беше сън,но за други е съдба...

Иначе мерси за мненията

[Ескада]

Страхотно е,много смислено,с поправките е още по-добро,значи усещаш къде куца,браво.Само на тези места още не звучи много гладко:

Надвесих се върху му
и усетих лъхащия студ,
безброй снежинки покриваха гръдта му,
хората му викат-Луд!

Ще звучи по-добре така:

Надвесих се върху му
и усетих лъхащия студ,
хиляди снежинки покриваха гръдта му,
хората му викат-Луд!

Също тук:

Опитах се да кажа нещо,
но невидима ръка запуши ми устата,
беше тъй зловещо,
там под моста и сред мъглата....

Ще звучи по-добре ако е

там под моста,сред мъглата

За минувачът стотен,животът се оказъл песен,.
извръща поглед във страни-потресен...
Пак го питат за трошица хляб,
но той остава и глух ,и сляп...

Ще е по-добре:

но той остава глух ,и сляп...

Пак ти казвам стихотворението е страхотно,особено края е много завладяващ,само на тези места съвсем малки промени трябват,за да се подобри ритъма.Когато се съмняваш за нещо,прочети го на глас и виж къде звучи тромаво или не както искаш.Успех,супер е

[strange__]

Ескада,всъщност си прав/а..така наистина е по-добре