Страхотно е,много смислено,с поправките е още по-добро,значи усещаш къде куца,браво.Само на тези места още не звучи много гладко:

Надвесих се върху му
и усетих лъхащия студ,
безброй снежинки покриваха гръдта му,
хората му викат-Луд!

Ще звучи по-добре така:

Надвесих се върху му
и усетих лъхащия студ,
хиляди снежинки покриваха гръдта му,
хората му викат-Луд!

Също тук:

Опитах се да кажа нещо,
но невидима ръка запуши ми устата,
беше тъй зловещо,
там под моста и сред мъглата....

Ще звучи по-добре ако е

там под моста,сред мъглата

За минувачът стотен,животът се оказъл песен,.
извръща поглед във страни-потресен...
Пак го питат за трошица хляб,
но той остава и глух ,и сляп...

Ще е по-добре:

но той остава глух ,и сляп...

Пак ти казвам стихотворението е страхотно,особено края е много завладяващ,само на тези места съвсем малки промени трябват,за да се подобри ритъма.Когато се съмняваш за нещо,прочети го на глас и виж къде звучи тромаво или не както искаш.Успех,супер е