Здравейте,
В 6-ти клас се влюбих в едно момиче от класа ми и до ден днешен все още съм влюбен.В 7 клас някой ми беше казал,че и тя ме харесва,а и тя идваше често да си говорим,звънеше ми по 10 пъти на ден,приятелката и даже дойде да говорим с мен и понеже тогава бях страшно срамежлив и нищо не направих(да ме спука от бой като ме види човек,нали?)После на една екскурзия в 7 клас през целия път ми се натискаше - караше ме да я гушкам и да я целувам,аз пак като срамжлив кретен само е гушнах и това беше...Накарая на 7 клас знаех,че никога повече няма да се съберем целият клас ,знаех,че рядко ще ги виждам,а и нея,но не можах да простя някои неща на така наречените ми най-добрите приятели - като например почти всяко междучасие без причина ме хващаха и ме биеха без причина като не рядко се случваше да ми тече кръв и да ме хвърлят през някое стъкло...По отделно обаче бяха кротки и нищо не правеха и казваха,водеха ми се добри приятели,но единия си изяде дървото след завършването,но заради тая група бях толкова разгневен,че теглих майната на целия клас и на всички и си тръгнах просто ей така...а забравих да кажа,че се опитах да забравя въпросното момиче като се опитвах да си втълпя ,че харесвам друга,тръгнаха и такива слухове,ама само толкова.И сега съм 10-ти клас.До преди година бях като човек без сърце и не поглеждах момиче и не се интересувах.И преди година докато бях в един приятел видях нейна снимка и тогава всички чувства към нея изплуваха и почнах да се засичам (случайно) доста често с нея.Даже последния път като се видяхме и тя ми даде скайпа и да си пишем от време на време и сега гледам,че тя е написала в профила си,че се е разделила с приятелия си и че той я е изполозвал.
Сега съществената част.Чудя се дали да и кажа какво означава за мен?Не очаквам нищо,реалист съм,но искам да сваля този товар от сърцето си,може би ,ако и го кажа,ще ми олекне,знам ли?!Чудя се дали да и кажа,че за мен тя е единственото момиче и до сега не съм поглеждал друга по този начин,че тя е най-прекрасната,че когато съм далеч от нея се чувствам като призрак бродещ сам на този свят и не намиращ покой,а когато съм до нея съм изпълнен с жажда за живот,често сънувам разни неща свързани с нея(как се срещаме и си говорим,или просто как седи и се смее) и се събуждам посред нощт и се питам "Как не си използвах шанса на време?".
Въпроса ми е дали да и кажа какво означава за мен без да очаквам нищо ,но да ми олекне може би?Или така само ще влоша нещата?
Нямате си и на представа как ме яде отвътре ден и нощт през последните 3 години...
