Променена

Отново събуждаш се,
прозяваш се уморена,
в огледалото поглеждаш се,
познаваш ли се, кучко отчуждена?

Но вместо тъпо отражение,
отсреща съзираш ти -
щастливо изражение,
поглед пълен със мечти.

Нима наистина си жалка?
Нима е празна твоята душа?
Дали сърцето ти е сиво...
наистина ли има в теб тъга?

Навярно си променена...,
но не виждам къде е проблема.
Че не гледаш черно на света
и повярва в любовта...?

Това отгоре беше провокирано от едни "приятелки", които ме обидиха по жесток начин...