Аз поначало по едно време до толкова бях свикнал, че родителите на партньорката ми са вкъщи, че изобщо не ми правеше впечатление.

Е, друго си е при ТВОИТЕ родители. Мен в началото на няколко пъти ме сгащваха буквално по бели гащи (черни боксерки или направо навличаш дънките на голо да идеш да се обясняваш). Още си спомням една разбираща усмивка на баща ми. Или момента, в който бях опънал приятелката ми кучешката на килима на средата на стаята, хванал й ръцете и косата и ДИЙ, КОНЧЕЕЕ!! И братът понечва да отвори вратата. Още един сантиметър да я бе разкрил, щеше да му стане много сконфузно ^^

Вече не ми прави впечатление, където и да е. Родителите ни ни знаят какво правим така или иначе и не притесняват. Само понякога, когато се чувствам прекалено добричко дете, й запушвам с нещо - ръка, устни, възглавница - устата Че много вика ^_^