Не знам дали темата е точн за тук,но вече съм толкова отчаяна и искам просто да споделя...Днес баба ми беше викнала моето семейство на вечеря и семейството на леля ми,която е сестра на баща ми.Понеже аз,сестра ми и майка ми сме нещо като "черните овци" на семейството и винаги сме тема на разговор за останалите-баба,дядо(от страна на баща ми),вуйчо,леля.Те постоянно ни коментират и винаги им пречим с нещо.Когато се събираме някъде,ако не е в нас майка ми никога не идва,защото винаги се кара с вуйчо ми(повечето пъти) и не иска повече да си хаби нервите(да отбележа,че те доста дълги години са я обсъждали и винаги е имало скандали в нас преди да се преместим да живеем отделно-14 години,и поради това сега майка ми е много изнервен човек,не може да спи без запушалки за уши,прече и всякакъв шум и се сабужда от най-малкото тропване,или от светлина).И по време на вечерята както си ям...Изведнъж вуйчо ми започна да ми вика,а не съм казала и дума,понеже знам,че веднага ще ми успорва,или ще ми вика за пореден път.Не знам защо,какво му преча.Запомна да вика "Ти само се гримираш,нищо не правиш във вас,помагаш ли на майка ти,от вас нищо няма да стане(демек и за сестра ми)...Има едно момиче на твоята възраст,което има деца и като гледам как само излизаш...Първа ти ще се ожениш от това семейство.Вие нищо не знаете..."
Не знам този човек за какъв се мисли,за велик ли...Мисли си,че знае всичко,и че докато не стана на 18 нямам право да говоря,да отговарям...И аз му отговорих "Ти от къде знаеш какво съм правила днес?!?!Изградих всичкото пране и чистих,така че не говори като не знаеш!!!" Аз се развиках,защото много се ядосах,както си седя и ми писна постоянно да ми се карат...Че той какво право има,не ми е родител!!!Хора,направо съм съсипана психически тази вечер.Още доста неща от този вид ми наговориха на тази "прекрасна" вечеря и понеже сълзите ми вече избиваха,а не исках да плача пред тях казах,че отивам да си взема пари от нас,понеже съм ги забравила,а трябваше да излизам със сестра ми после направо.И още не бях излезнала от вратата и направо цяла река от сълзи,много гадно ми беше А баща ми също беше на вечерята...И знаете ли какво стана,докато вуйчо ми,леля ми,баба ми и дядо ми ми викаха...Баща ми мълчеше през цялото време,а сестра ми беше в другата стая,но нея не я обвинявам.Как можа да постъпи така не знам.Яде и мълчи,не тръгна да ме защитава,почувствах се адски сама...Срещу мен са 4 големи човека и ми викат,а той не взима участие да ми помогне,като вижда,че седя и само гледам..То просто нямаше какво да кажа,та те са велики и безгрешни,може ли да им се успорва?!?!Не казвам,че съм перфектна,такива хора няма,но не съм курвата и боклукът,които ме изкараха ...1-во Не съм циганка,2-ро Изкарвам само заслужени и само 6-ци в училище и сестра ми също,3-то Много рядко ми се е случвало да седя и да бездействам в нас,винаги съм помагала на майка ми и всеки ден оправям нещо,или гладя,или простирам пране,или и двете,или чистя,или помагам в готвенето...Никога не бездействам,понеже живееме в голяма къща и трябва да се помага,то майка ми не е железна,горката.Вярно е,че обичам да се гримирам и го правя нсеки ден,но не съм като зомби,хубаво се гремерам,но на тях какво им пречи това???
Особенно днес се почувствах толкова голям боклук,че няма на къде...Още плача и не мога да се успокоя,а това стана в 8 часа тази вечер,сега е...2 и 43 .Майка ми каза,че ще говори с баща ми за това,но й казах,че по-добре да не го прави...То ще им се върне...
Благодаря на тези,които прочетоха темата ми.



Moderated by miloto
т.1 от Правилника