Такааа поста ми може да ви се стори малко хаотичен или нещо подобно,но се замислих и точно това ми стана в главата...каша...
Как да си хванем гадже...?Не,не,не,не не,не е поредната малоумна тема.Но има две неща,които ме вълнуват....
Значи,момчето/момичето,с което си-трябва да го познаваш,да знаеш какво харесва,как живее,да познаваш приятелите му/й ,да не се чувстваш неудобно в компанията му/й,да го/я възприемаш като най-близкия човек,да споделяш,да ти споделя,да ти бъде най-добрия приятел/ка.Добре.Ясно.Но това идва с времето...нали?
А докато си само приятел/ка,човекът отсреща може да реши,че наистина искаш да нямате други отношения...това е една опасност.
Другата е,че може и да не издържиш да имаш само приятелство с човека отсреща и да тръгнете...бързо.И тогава го няма всичко изредено по-горе.На практика не познаваш човека достатъчно добре,за да знаеш защо го целуваш,защо го прегръщаш,защо го държиш за ръката...и какво става?
Може докато се опитваш да го/я опознаеш да го/я изпуснеш(има много различни причини).А като тръгнеш с него/нея,се оказва може би,че позираш или че няма смисъл да ходиш с човек,който не познаваш...не е ли странно да имаш по-лични отношения с някой,който все още не знаеш какъв е в душата си,в сърцето си...?Или това е тръпката на връзката-да опознаеш другия?
Но всъщност в началото винаги човека е непознат...не може да е иначе.Явно това не пречи на хората да си имат щастливи връзки...абе нещо много се оплетох