поредната глупост...

Тих дъжд във ден безцветен,
празнота и тишина сломени,
стон безкраен неизречен-
бездиханни твоите устни са пред мене ...

Студ сковал очите сини,
вечен мраз и мрак обзели
отляво там, сърцето инак топло
сега е запечатано със чувства почернели ...

Навънка вятърът пищеше,
насилвайки тревите нежни
и носейки, където ти преди стоеше
във летен ден спомени на преспи снежни ...

И вече не потръпват нервно,
ни моите,ни твоите ръце-
изчезна като цвете ефимерно
чувството, на което се крепеше моето небе ...

Погледнах те и нищо не получих,
за прегръдка време нямаше сега
и без думи всичко аз научих-
за мен,за теб,за всичко и това ...

Но чу се гръм и всичко свърши,
събудих се обляна във сълзи,
кошмар било е,лицето си избърсах,
усмихнах се-до мене още спеше ти ...