Звъни се! Аз тичам да отворя. На прага срещу мен заставаш ти. Целуваш ме и ми говориш за отминалите дни. Поглеждам те, а ти ми казваш, че всичко хубаво започва от сега. Аз прошепвам : “Моля те, иди си. Ти много късно позвъня.”