Ами, няма невъзможни неща.. предполагам.
Случвало ми се е да прекратя всякакъв контакт, случвало ми се е да запазя някакво приятелско отношение. Нещата в крайна сметка не могат да бъдат принципни, винаги опира до това каква е била връзката, дали хората са си били приятели преди нея и изобщо, хиляди други неща, които са от значение.
Струва ми се, че най-важното е времето. Когато си бил наранен, не можеш веднага да се съвземеш и да възприемаш този до себе си само като приятел. С времето свикваш, изправяш се на крака, започваш да живееш без него и идва момента, в който и твоите чувства вече ги няма. Тогава, като че ли може да се изгради приятелство. Защото няма болка, няма засегнати чувства, всичко е в миналото. Нещата не могат да се пришпорват, нищо не би се получило. Попринцип е по-лесно след някакви кратки връзки, защото в тях не е било влагано толкова много. Трудно е и много сила се изисква да подтиснеш чувствата си и да бъдеш приятел на човек, с който сте се обичали години и сте преживели хиляди неща. Но пък е наистина хубаво ако стане реалност. Вярвам, че може. Има доказателства, все пак. (: