относно "Немили не драги"

[k0k0]

моля ви ако можете да ми дадете нещо на тема "Какво научаваме за хъшовете от разсъжденията на Ив. Вазов за живота им в 2-ра глава. моля ви трябва ми за понеделник.ако ми помогнете ще ви бъда много благодарен

[sherry]

Ето:
Ролята на лирическото отстъпление във Втора глава от повестта „Немили-недраги“

Повестта „Немили-недраги“ изобразява живота на българите в чужбина. В своята творба Иван Вазов умело пресъздава техните мъки, лишения и блянове,надявайки се съвременниците и потомците да си спомнят хората, дали живота си за свободата на България . Величието на хъшовете, техните възвишени идеали и мечти, най-ярко личат във втора глава на повестта.

От лирическото отстъпление се обогатява не само представата ни за хъшовете, а и за самия Вазов. Акцентът от тази глава пада точно върху личността на писателя. От друга страна патриархът на българската литература използва съня на хъшовете, за да изрази отношението си към тях.

В лирическото отстъпление се откриват качествата на Иван Вазов като родолюбец. В изречението си: „Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества…“ се изобразяват чувствата на съжаление и съчувствие към хъшовете. Проличава си, че тези чувства са изпитани и от самия автор. Точно заради това Иван Вазов описва толкова живо техните мъчения, породени от глада. Появява се малко по-късно загриженост и тревога за бъдещето на хъшовете, защото утрешния ден е начало на нови нужди. Тези тревоги се изразяват чрез множество риторични въпроси:

„Докога ще се продължава това съществувание? Какво ще правят в тая чужда земя?“

Отговорите се крият в действията и мислите на хъшовете. Тук се появява и протестът на автора. Той се изгражда върху същите тези риторични въпроси. Иван Вазов обобщава казаното дотук с думите:“България беше затворена за тях. Бяха сред общество, но бяха сред пустиня…“

Изведнъж авторът представя възможностите за живот на хъшовете:“Или да се втурнат с оръжие в България и да умрат в Стара планина или на въжето, или да крадат.“ Възможността де се втурнат в родината с оръжие живее в мечтите и бляновете на хъшовете. А възможността да крадат изглежда по-реална, защото е средство да оживяват физически българите в чужбина. Според Иван Вазов те са „Един нов ССС пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава.

Подвизите напомнят за миналото, за спомените оставени в България. Те подържат в сърцата на хъшовете надеждите да умрат в името на свободата на България. Но Отечеството е толкова далече. То е хем толкова далече, хем толкова близо! „Една крачка само и в нея си, един вик само ще те чуе.“ Безнадеждността на хъшовете е мъчителна:“О, Българио, никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе.“

Дрипите на борците за свобода доказват в каква бедност живеят те. Иван Вазов рисува реалистични образи, които се радват на успехи и неуспехи.

Славата е идеализма, който кара хъшовете да мислят за онова, което им предстои, което ще ги върне към живота, което ще привлече погледа на съвременниците им, което ще ги обезсмърти.

В лирическото отстъпление на Иван Вазов си проличава, че той е патриот и родолюбец – човек, който обича строителите на българската история.

Източник - http://209.85.129.104/search?q=cache...n&ct=clnk&cd=3

[sherry]

Ето и това:
http://temi-literatura.hit.bg/nemili2.htm

[k0k0]

ееееее sharry много ти благодаря.Само на теб имам вяра , защото един приятел ми е разказвал за теб и много и ти вярвам благодаря ти

[sherry]

Кой приятел

[k0k0]

mi nick-a tuk mu e umpo toi kaZA4e si mu pomagalo tolkova puti 4e nzzz