Така...момче съм,на 18,тоест 12 клас...харесвам(не смея да кажа че съм влюбен)момиче,което е 10 клас.Попринцип я видях още когато дойде в тая гимназия,но все пак си беше зайче,по-малка и тогава не изпитвах нищо към нея.Сега обаче наистина ми харесва, страшно много.При това е доста зряла за възрастта си,умна,много хубава,за предпочитане е пред другите от моя клас(и не само от моя)може би има две-три момичета,които не и отстъпват.Познавам я,съвсем случайно се запознахме,казваме си "здрасти" по коридорите,но е само това.Веднъж се засякохме на спирката и си говорихме доста,тя каза,че момчетата,с които е била гадже досега,са били дечковци,не разбират нищо от любовта,не могат да й дадат това което иска и обикновено не ценели нея самата,а само външостта й.Каза,че в скоро време не иска гадже,предпочита да е сама,да не се съобразява с никой и т.н.Аз й казах"ами ако срещнеш някой и не искаш да си сама?"тя каза:нз,ще си помисля,все пак зависи кой е,но наистина нз".А аз честно казано,оценявам всичко в нея,не само това,че е красива.Мисля,че мога да й дам това,което иска,но не съм сигурен.Разбирате ли,нз какво да правя.Да й призная ли(макар че може би се досеща,защото все повече и се усмихвам и я заговарям),но тя не проявява нищо към мен(просто се държи еднакво с почти всички).Ся ще кажете"пробвай,нищо не губиш",но все си мисля,че няма да стане нищо...защото е била много наранявана и я е страх пак да не я наранят...