Писна ми от всичко..как може да съм толкова наивен, как може да вярвам в нещо което не съществува. Четири месеца се борих за нея, успях да я накарам да се влюби в мен, успях да я накарам да ме иска, да й пука за мен, но не можах да я накарам да тръгнем. Не можах да я разбера - защо след като ми казва, че е влюбена не иска връзка ? Отговора е много прост - била наранявана доста пъти. Четири шибани месеца я обграждах с любов, с внимание, с грижа и всичко което може да има в 1 връзка - тя така и не го осъзна. Оня ден каза, че й пука много за мен и да го помня винаги където й да съм. Не мога да я разбера Един път много близка, друг път леко се отдръпва и така вече 4 месеца и играя по свирката. Много приятели ми казаха, че е много трудно даже и да се спечели само като приятел - но аз го направих, направих го и стана така, че направих малко повечко от приятелство - влюбване. Бяхме се скарали, сдобрихме се. Не обичам да се карам с бивши или някои приятел/ки за които ми пука и реших да се поправя грешката си. Сега от 2 дена не сме се търсили 1 друг и не мисля й да го правя. В училище ми се усмихва, казва ми здрасти.. Боже, много я обичам, но явно не мога да я имам Искам да бъда с нея, не съм като другите, които са само за ' е*ането и гъзарията ', искам нещо истинско, с коео да разбера поне за малко радост Най добре да не я търся, ако тя сама го направи добре, но не мисля че ще стане и нещо повече. Казвала ми е също така, че колкото и да се караме, колкото и да не си говорим чувствата няма да й се променят и винаги ще знача много за нея, но едва ли е така. Исках за малко да разбера какво е да си ИСТИНСКИ щастлив Съжалявам..