Как се създава есе?Първо, проблемът трябва да те вълнува - радва или тревожи, притеснява, изумява или убеждава, стъписва или подтиква; в неговата разработка трябва да вложиш своето разбиране и своето чувство за него. Преди да седнеш да пишеш, поживей, преживей есето известно време вътре в себе си; оформи го донякъде предварително във вътрешен план, нагласи се към него.
Второ, есето съдържа и изявява личната ти позиция. Тя е съгласувана - противопоставяна или паралелна с други позиции по проблема. Ти си прочел(а) и изследвал(а) и други автори. Тогава обикновеното мнение се превръща в позиция - когато се подкрепи със свидетелства и аргументи, когато е мнение, знаещо и предвидило другите мнения.
Трето, с това есето се доближава до науката - с наличието на аргументи, примери, доказателства, опровержения.
Четвърто, есето се доближава и до художественото произведение, до изкуството - ярка образност, аналогии, метафори, хиперболи, емоционалност, оригиналност. Ти се опитваш да видиш проблема в неочаквани аспекти, дори и за теб.
Пето, есето може да съдържа елементи на сюжет, приказност, фантазност, сентенции, афоризми. Доближава се до фолклора и повествователната житейска мъдрост.
Шесто, есето съдържа "елементи от самия теб" - твоите чувства, твоите усещания, твоите неповторими изрази, твоите любими похвати. За да бъдеш уникален и творец, впиши се в темата и си дай сметка за всичко, което предизвиква у теб като представи
Седмо, есето има необходимата текстова структура - въведение, същинска част и заключение (въведението и заключението не са задължителни), в които добре са откроени проблемите, обратите и отговорите и които представляват неделима завършена цялост.
Осмо, есето борави с точен език и същевременно свободен, специфично твой, позволяващ си словотворчество и отклонения за постигане на различни ефекти.
Девето, есето се различава от всички други видове на аргументативния текст, защото не се стреми към изчерпателност и систематичност, а към специфичен и неочакван, единствен ъгъл (гледна точка, позиция), които обаче осветляват цялото явление
Критерии за оценяване
I. Съдържателни критерии
1. Ползване на адекватни и ценни библиографски източници.
2. Изработване на аргументи, доказателства, контрааргументи на подкрепяната теза.
3. Използване на ярки примери от личния живот и всекидневието.
4. Изявена лична позиция - съпоставяна, защитавана.
5. Оригиналност, неочакваност .
II. Езиково-стилови критерии
7. Метафоричност, хиперболи, аналогии - художественост на изказа и стила.
8. Емоционалност, изразителност, внушаемост и влияние върху читателя (комуникативност на текста).
9. Ясен език, точни термини.
10. Граматически правилен български език.
ЗА ДРУГОСТТА НА ЕСЕТО СПРЯМО СТАТИЯТА
Тезата, освен че представя обобщението на пишещия по темата (както в статията), съдържа и неговия възглед по тази тема.
Тезата в есето няма фиксирано място и може да бъде съчетана с някои от аргументите
Статията се състои от увод, изложение и заключение... Есето може да се състои от увод, изложение, заключение; и уводът, и заключението не са задължителни. Трите структурни елемента на статията - увод, изложение, заключение, в есето най-често не са диференцирани.
Съчетаването на различни стилове в есето - научен, научнопопулярен, художествен, разговорен и др., има смисъл на норма, то придава чар на текста.
Статията съдържа повече информация за проблема или обекта, есето - за автора. От статията съдим най-вече за рационалното мислене на пишещия, от есето - за нравствената и емоционалната му нагласа, за асоциативното му мислене.