Скитници (разказ)

[atanakata]

Той вървеше по плажа, прегърнал момичето, което обичаше. Пристъпваха бавно по мокрия пясък, устремени към залеза. Бяха щастливи. Той я погледна, тя се усмихна, после и двамата отправиха поглед към спокойната вода, в която се отразяваше все още яркото залязващо слънце. В главата му нахлуха купища мисли за изминалия така прекрасен ден. Той се усмихна леко и отново я погледна...Но нея я нямаше! Поогледа се наоколо - нямаше нито плаж, нито слънце. Празна и безкрайна алея. Студ. Самота. Той се почувства странно и потрепера. За пръв път го беше усетил - това да няма никой до теб. Той започна да върви бавно по замръзналия асвалт. Валеше сняг. Чудеше се къде отива, какво става. Чувството беше освен странно и... страшно. Той погледна една от уличните лампи и си спомни... за залеза, за любовта на живота му. Къде са те? Какво става? Тогава лампата усна и му напомни за мрачното настояще. Продължи да върви, но вече по-бързо... искаше да стигне някъде... където и да е. Мястото му беше непознато. Но изведнъж се спря... Замисли се колко прилича алеята на съзнанието му - празна, самотна, без никого... На него му липсваше момичето, липсваше му пясъка. Снегът заваля още по-силно, а виелицата ставаще все по-смразяваща. Той беше облечен леко... но го топлеше мисълта за любовта и за лятото. Замечтан, той бе прекъснат от силен и глух вик, дошъл от никъде. Огледа се, ослуша се, притеснен забърза, защото искаше този кошмар да свърши. Затича се, но алеята нямаше край. Не спираше, но всичко му се струваше еднакво - мрачни дървета, едва мъждукащи лампи и... пейка?! На нея седеше нещо, свито и мрачно. Той се позачуди и седна до това "нещо" Докосна го леко, а то вдигна поглед... и се оказа момичето. Той я прегърна силно, колкото му позволяваха обстоятелствата, а тя го погледна и заплака. Когато той я попита защо плаче, тя му отвърна, че се е предала, че няма смисъл. Че досега е тичала, но не е намерила сили да продължи. Че уличните лампи й напомнят за красивият залез. Тогава той си спомни всичко това и... заплака. Тя го гледаше учудено, също със сълзи на очи. И когато тя го попита той защо плаче, отговори, че всичко това му е много познато. И в този момент той осъзна нещо... че трябва да се бори. Изправи се, помогна и на нея. Прегърна я силно. Хвана я за ръка и се усмихна. Продължиха да вървят със същия трепет както на плажа. Те бяха скитници, които ще вървят заедно навсякъде, където и да е. Те се обичаха. Те бяха мен... и теб...

Авторско произведение


искам да ви питам... какво мисллите за разказа ми... харесва ли ви... каква критика имате към него, какво ви внуши? Напомня ли ви за нещо познато... споделете

[yuHku]

wow neveroqtno e oba4e e izkliu4itelno tajno :s doplaka mi se vsa6tnost sega sma v sredata sega 6te go do4eta no za sega napravo e super 4eta go na glas i cqlata treperq

[atanakata]

wow neveroqtno e oba4e e izkliu4itelno tajno :s doplaka mi se vsa6tnost sega sma v sredata sega 6te go do4eta no za sega napravo e super 4eta go na glas i cqlata treperq

искам само да добавя че разказчето го написах по реална случка(вървях си сам по замръзнала алея и осъзнах колко е ужасно да си сам, а преди малко се бях разделил с гаджето си )

[yuHku]

naistina e izkliu4itelno dava nadejda kolkoto i da e tajno ima kapka optimizam v nego haresva mi

[atanakata]

naistina e izkliu4itelno dava nadejda kolkoto i da e tajno ima kapka optimizam v nego haresva mi

радфам се че ти допада... аз така обичам да си изливам чувствата... на хартия
и бтв, казвам го за не знам кой си път, ама имаш мн як аватар... рулира.. и аз имам същата картинка... браво

[yuHku]

e az moite 4uvstva dnes si gi izlqh v ne mn spolu4livi moe proizvodstvo pesni izpqti nagolas ma tihi4ko napat za vnas i ve4e nito mi puka nito ni6to jivota prdaljava i az prodaljavam s nego s palna para( of tfa go povtarqm na edin fr cqla week o6te ne go e osaznal ) ina4e kofti za teb 4e se 4uvstva6 tolkova samoten ne trqbva predpolagam si nqkade 15-20 godini ima6 priqteli semeistvo te sa s teb i te obi4at vapreki 4e sig ne ti go kazvat seki den i NE SI SAM

[atanakata]

e az moite 4uvstva dnes si gi izlqh v ne mn spolu4livi moe proizvodstvo pesni izpqti nagolas ma tihi4ko napat za vnas i ve4e nito mi puka nito ni6to jivota prdaljava i az prodaljavam s nego s palna para( of tfa go povtarqm na edin fr cqla week o6te ne go e osaznal ) ina4e kofti za teb 4e se 4uvstva6 tolkova samoten ne trqbva predpolagam si nqkade 15-20 godini ima6 priqteli semeistvo te sa s teb i te obi4at vapreki 4e sig ne ti go kazvat seki den i NE SI SAM

виж... на 16 съм... имам адски много приятели(надявам се истински), имам си и семейство... не съм сам, не си маря живота :P просто тогава ме заболя страшно много, загубих нещо, с което съм бил 6 месеца... просто останах сам... малко след това отидох у един приятел и се развеселихме.... идеята беше да почувствам за секунди, това, което съм излял като разказ... надявам се да ти е направило нужното внушение

[yuHku]

hah utre stavam na 16 i da napravi mi golqmo nujnoto vpe4atlenie i dr sorry 4e samo plqmpam za optimizam no naposledak pri vsi4kite mi poznati toi lipsva i se opitvam da go vnu6a na maximalno mn hora

[atanakata]

hah utre stavam na 16 i da napravi mi golqmo nujnoto vpe4atlenie i dr sorry 4e samo plqmpam za optimizam no naposledak pri vsi4kite mi poznati toi lipsva i se opitvam da go vnu6a na maximalno mn hora

хах хубаво е това което правиш... честит рожден ден, ако случайно забравя да ти честитя... да си жива, здрава... много любов, усмивки и само 1 човек, който да те обича и заслужава и мисля че е хубаво да си знаем имената... моето предполагам вече го знаеш - атанаката, демек атанас... твоето ще го разбера утре защото си лягам, а трябва да ставам в 6... лека, мека и весели сънища :P

[yuHku]

hah priqtno mi e az sam Ioana nakrati4ko Io priqtni sani6ta i na teb