Лъжи

**atanakata** · 01-09-2007, 21:09

В теб презирам красотата,

мразя себе си дори...

Как тежи ми на душата,

че пропит съм от лъжи.

Колко трудно е да кажа

в твойте искрени очи...,

истината да покажа...,

но обсипвам те с лъжи.

Може би това е слабост,

може да е твърда сила.

За някои това е гордост,

но аз отвътре гния...

Понякога така боли ме,

понякога съм с бистър разум,

но някога така рани ме,

че сега те силно мразя.

Но не мога да откъсна поглед

от невинното лице -

имам чувството за полет,

полет..., но с ръце.

Чак тогава осъзнавам,

че не мога да летя -

позамисля ли се, падам,

но започвам да вървя...

Авторски стих