Любов и студ

[atanakata]

Гледам устните ти зажаднели,

поглеждам към часовника ти бял,

виждам, че стрелките му са спрели,

мисля си за погледа ти вял.



Любов и обич заслужаваш,

а не такива мрак и студ.

Не, не трябва да продаваш

душата си на този луд.



Защо? Не го разбирам.

Как може тъй да се държи?

Започвам чак да го презирам -

от топлотата на света да те лиши !



Хей, човече, осъзнай се.

Това момиче май не е за теб.

Може би когато си на двайсет

в гърдите ти ще има буца лед.



Тогава ти ще осъзнаеш

какво момиче си изгубил

и доста трябва да се каеш,

че любовта във нея си погубил !

Авторски стих

[pickpocket]

Много ме кефат