Имало едно време човек, на име Сравнителен Коефициент. Той живеел в едно малко градче близо до Лондон, където въртял собствен бизнес - заведение за бързо хранене. След 20 години, той вложил всичко, което бе спестявал през живота си, за да си купи лотариен билет. Неговата най-голяма мечта се сбъдна. Шансът на живота му бе дошъл. Оставаше му само да чака. Да чака да се случи чудото, на което се надяваше от 20 години, чудото, в името на което той успя да продаде цели 4 сандвича с шунка и кашкавал. Секундите минаваха като часове. Часовете като дни. Дните като години. Годините като векове. Вековете като час по география. Дългоочакваното предаване на държавната лотария започна. Сравнителен седна на земята пред 7 инчовия си телевизор с фиша в ръка и се вторачи към черно-белия екран. Първите 3 изтеглени числа: 1, 2 и 3, бяха абсолютно случайни, но като по чудо се намираха и в неговия фиш. Последваха числата 4, 5, и 6 - същите, както попълнените от него. Сравнителен се ощипа. Не сънуваше. Това бе най-щастливият ден в живота му. Оставаше и последното, седмо число. Господин Коефициент впи поглед в сферата с топките. Небето присветна. Заваля дъжд. Вятърът изкорени едно дърво, но Сравнителен дори не трепна. Неговата единствена мисъл бе да се падне числото 7. В този момент последната изтеглена топка бе вече факт. На нея бе изписано едно единствено число: 7. Сравнителен не можа да повярва на очите си. Единствената мисъл, която мина през главата му беше: "Йе-е-е-е". На Коледа стават чудеса, каза си той... и една мълния мина през тялото му и той загина на място.
Ако не постнеш това в следващия един час в минимум 5 други форума, ще бъдете ударени от мълния... смъртоносно.