Обичам го ,обичам го може би повече от себе си!Знам ,че това са много силни думи казани от едно 17 годишно момиче,но това е самата истина.Искам да е щастлив и много често пренебрегвам собствените си желания ,заради него.А на среща има само голи думи.Много е трудно да оставиш някой,с който си преживял най-хубавите моменти в живота си,който обичаш от дъното на душата си,за който се жертваш всеки ден.Аз се опитах ! Опитах се го направя щастлив,да изпълнявам всяка негова прищявка ,винаги аз се извинявам дори да не съм виновна,а той все пак намира нещо което да не му хареса.Толкова е обзет от параноята ,че го лъжа ,че се съмнява във всеки мой жест,усмивка,дума.... Ревността му ,ми пречи защото е вече прекалена.....Знам ,че ме обича.. виждам го в очите му.....прекалено много държа на него да го оставя... но как да го убедя ,че съм искренна ,че е единствен за мен ...Защото всеки ден неговите съмнения водят до жестоки караници нетипични за две 17 годишни деца....Всеки ми казва - ,,остави го''...но немога,та той е този който обичам,първата ми любов..... Как да си тръгна?Как да го променя ?