На никого ненужна усмивка
върху лицето мое трепти,
подканвам, питам и моля,
но винаги срещам сълзи.

На никого ненужната обич
аз раздавам и на просяк дори,
но гледат ме очи насълзени
със свити от скърби гърди.

Раздадох всяка част от себе си
вярна на ранимите мечти,
и на вятъра подарявах дори
скритите у мене сълзи...