Няма име.

[Ziezi]

Тъмни лесове пред мен стоят
Тъжни вопли, викове на болка около мен ехтят
Природата страда, убивана бавно от зли ръце
Стонове се чуват, земята от мъка се тресе

Пищящи птици нанякъде летят
Диви животни се болезнено дерат
Страдат и те, свиден и ме домът
А вече разрушен е този горски кът

И това не ще се спре
Напротив- Човешката ръка винаги ще сече
Без значение къде...

Слънцето, налегнато от мъка, изгрява
За да разкрие само пустота и плява
Нивга не ще се върне красотата
защото няма я вече гората...

Тва ме заби в земята!Ти ли си го писал/а?Много е актулано специално за България.