Забравя ли се наистина?Може ли да изчезне за винаги онова чувство,което само изпиталите я познават?Някога ще се оттърва ли от това мъчение?
Изпитах първата си любов преди около година..от тогава срещнах и други момчета,но...всеки път,когато се сетих за моето слънце(с което не се получи нищо...оказа се...неподходящ.Или аз бях неопитна...?)та винаги,когато се сетех за него...ме налягаше огромно чувство на тъга...искаше ми се да знам какво би било да бъда с него...

На последък спрях да мисля за него.Срещнах друго страхотно момче.Но сега ми казаха,че моето слънце е на един купон и...прави стриптиз.Изревнувах.Много. ъпреки че нямам никакво право.Пак се замислих...колко много исках да съм с него...как мечтаех по цяла нощ...как се събуждах с мисъл за него...как копнеех да го видя...как умирах от ужас,когато го видех просто да говори с друго момиче...как ми се замайваше главата,докато мислех,че устните му може да са мои...и...и...и всичко останало,ако започна да описвам всяко нещо,което изпитвах...няма да ми стигне нощта.Но сега отново се сетих за него.Пак ме заболя.Мисля,че сега е насвяткан..и ако бях там-щях поне да мога да го целуна,поне веднъж да вскуся...чувството,което изпитвам.Нямах възможността да го изживея това...не с него...можех да изживея мечтата си,без значение дали ще помни,дали е на сериозно ( не може да е,защото в момента съм с едно страхотно,прекрасно,мило,н жно,приказно момче.Моето Слънце.Но второто...)просто отново се върна в главата ми.Наистина мислех,че съм го забравила...че повече няма да го изпитам това раздиращо,мрачно,солено чувство.Можех да съм с него...поне днес,поне тази вечер.Поне веднъж да го целуна.

Та първата любов...забравя ли се някога?Ще спре ли това да ме измъчва всеки път,когато го видя?Просто явно аз нямам късмета да е била щастливо изживяна,не съм имала смелостта да я превърна в нещо истинско,показано,споделен о...Та някой забравил ли е първата си любов?Казват,че времето лекува,но не.Мина година.А не съм излекувана.Напротив.Това е просто рана,която явно съм покрила с парцал и си казвам,че ще зарастне сама...а тя започва да се възпалява,да гангренясва,да става по-дълбока...как ще я излекувам?Как?

Искам да го забравя.Не съм обсебена от него или нещо такова...не...просто мисълта за него не ме оставя да изживея отново любовта в чистия й вид,без неговия аромат да е примесен с дъха на Моето Слънце?
Кога ще го забравя?Наистина ме...измъчва...